Решение № 13226 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2011 г.

Решение № 13226 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Рускова, в качеството й на пълномощник на Кмета на Община Сливен, против Решение № 48 от 6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 71/2011 г. от Административен съд Сливен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Фатме Исмаилова Шакирова, чрез пълномощника си адв. С. Сивов от АК - Сливен, депозира отговор по касационната жалба, в който застъпва становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, заповед № РД-15-187 от 9.02.2011 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е наредено принудителното изземване от владението на Фатме Исмаилова Шакирова на жилище - частна общинска собственост, находящо се в гр. Сливен, бул. "Г. Данчев" № 1. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че конкретното наемно правоотношение е възникнало при действието на ЗНО (отм.) със съпруга на жалбоподателката - Ибрям Шакирав - поч. на 3.02.2005 г. След влизане в сила на ЗОбС за имота бил съставен акт за частна общинска собственост № 647 от 27.08.1999 г. При проверки от страна на общинската администрация било констатирано, че жилището не се обитава, за което били съставени констативни протоколи от 20.01., 02.02. и 21.02.2011 г. Установено било също, че г-жа Шакирова е с адресна регистрация в РТурция от 9.01.2001 г. С писмо изх. № 94-00-2881 от 16.02.2011 г. наемателката била уведомена, че дължи наемните вноски за период от тринадесет месеца и предстои да бъде стартирана процедура по изваждането й. Община Сливен не е доказала тя да го е получила, но на 15.03.2011 г. Фатме Шакирова е изплатила дължимите наеми за месеците от януари до декември 2010 г. и за м. януари 2011 г. (общо 13 вноски). Установено е било също, че за жилището няма неплатени задължения за потребление на вода, а показанията на ел. измервателните уреди в периода от м. юли 2007 до 13.04.2011 г. са едни и същи. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при постановяването му не е бил спазен материалния закон. Това е така, тъй като наемните правоотношения в случая са възникнали под действието на ЗНО (отм.) и сключеният между страните договор за наем е бил без определен срок. При това положение за такива договори не намира приложение нормата на § 7 от ПЗР на ЗОбС. Този текст засяга само наемни правоотношения по срочни договори, сключени по установения ред преди 1.06.1996 г. Ето защо конкретното наемно правоотношение не може да се счита прекратено по силата на закона и за него е налице валидно сключен договор за наем. По тази причина не е налице изискуемата от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание, поради което изводите на административния орган в тази посока са незаконосъобразни. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай § 7 от ПЗР на ЗОбС е приложима норма само досежно договори за наем, сключени за определен срок. Безсрочният наемен договор, какъвто е този, сключен въз основа на настанителна заповед № 252 от 9.11.1987 г., не може да бъде прекратен по силата на закона. Неоснователен е направения от касатора довод, че по силата на § 7 от ПЗР на ЗОбС безсрочното наемно правоотношение се е трансформирало в срочно по силата на самата разпоредба. Това тълкуване е неправилно. Изрично в § 7 от ПЗР законодателят е записал: "Договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила.". Следователно, за никаква трансформация не става въпрос, а за заварени срочни наемни правоотношения, чиито срок не е изтекъл. След като това е така то е правилен и извода на съда, че процесният имот се владее на валидно правно основание и не е налице една от изискуемите законови предпоставки за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Неоснователен е и довода на касатора, че наемно правоотношение с Фатме Шакирова не е налице. Видно от доказателствата по делото същата е член на многодетното семейство на починалия Ибрям Шакиров (съпруга), негова наследница и като такава се ползва от правата му по настанителната заповед. Ако административният орган е констатирал, че в случая жалбоподателката е нарушила нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗОбС и тази на чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани от гр. Сливен (неприложена по делото), както е записано в оспорваната заповед, то това обстоятелство би било основание за стартиране на процедурата по прекратяване на наемното правоотношение, но не и за издаване на заповед за принудително изземване, както правилно е приел решаващият съд. При тези съображения касационната жалба не следва да се уважи. Неоснователна е и претенцията за присъждане на понесените по делото разноски с оглед изхода на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение