Решение № 14352 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2009 г.

Решение № 14352 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Арутюнян Григор, гражданин на Руската Федерация против Решение № 19 от 09.03.2009 г., постановено по адм. д. № 194/2009 г. на Административен съд-София-град. Иска отмяна на решението, уважаване на жалбата и отменяване на заповед № ЗДМ-1672/08.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Миграция", София. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон защото не са налице основанията за отменяне на правото му на постоянно пребиваване в РБ - чл. 11, т. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. По делото е депозирана и частна жалба от процесуалния представител на Директора на Дирекция "Миграция", София с искане за отменяване на определение от 26.01.2009 г. с което е постановено спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима и основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалба на касатора срещу заповед № ЗДМ-1672/08.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Миграция", София, с която на основание чл. 40, ал. 2, във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗЧРБ, чл. 90, т. 3 от ЗМВР и чл. 810, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР му е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България. За да постанови административната мярка административният орган е приел, че лицето е декларирало неверни данни относно адреса на които живее. При служебна проверка било установено, че от 2003 г. не живее на адреса посочен в заявление № 601-549/03.09.2008 г. за издаване на карта за постоянно пребиващ в РБ чужденец, - ул. "Гео Милев" № 10, ет. 3, гр.. Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна защото констатация на административния орган не може да бъде оборена със свидетелски показания и представения договор за наем. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Приетият с решението правен резултат не се обосновава от доказателствата по делото. От фактическа страна е било установено, че касаторът е декларирал в заявление № 601-549/03.09.2008 г. по чл. 62 от ЗБДС за снабдяване с карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, постоянен и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. "Гео Милев" 10, ет. 3. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗБДС "постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението, а "настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 5 от ЗБДС българските документи за самоличност на чужденец съдържат постоянен адрес, който по аргумент от чл. 27, ал. 1 от ЗБДС се избира от гражданина и не е задължително същият да съвпада с местоживеенето на лицето. Артюнян Григор страда от психическо заболяване, видно от представените медицински документи и по често живее със семейството на сина му, на адрес на последния, в предвид на обективната нужда от грижи. Чужденецът е декларирал постоянен адрес и с този адрес е вписан в регистъра на населението и декларирано това обстоятелство не е невярно. Неговият постоянен адрес, деклариран в заявлението е верен, но това, че не съвпада с местоживеенето му не означава невярно деклариране по смисъла на чл. 11, т. 10 от ЗБДС. От адресите, посочени в медицинските документи на сина на касатора и в съобщение за отнето право на пребиваване се установява, че избраният постоянен адрес служи по предназначението му, съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗБДС. Приетия правен резултат противоречи на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, във връзка чл. 11, т. 10 от ЗЧРБ, съгласно която отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11, т. 10 ЗБДС, т. е. когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Решението е постановено в нарушение на цитираната материалноправна норма и следва да бъде отменено, а правния спор решен по същество като се отмени оспорената от касатора Заповед № ЗДМ-1672/08.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Миграция", София. С оглед приетия правен резултат частната жалба срещу определението за спиране на допуснатото със заповедта предварително изпълнение е неоснователна, защото е лишена от предмет. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,