Решение № 415 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2008 г.

Решение № 415 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./.

Образувано е по касационна жалба на "Б" О., гр. Т., Г. С. Н. от гр. К. и Е. В. К. от гр. В. срещу въззивното решение № 506 от 03.05.2007 г. по в.гр. дело № 251/2006 г. на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали и В. Т. К. и С. Ц. Ц. от гр. С. с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.

Ответниците по касация Е. Й. И., Я. Г. И., Д. Д. Б., В. Д. В., Т. Б. П., Д. Н. М., З. И. М., Ц. К. А., Е. А. К., С. М. Б., като ЕТ "Б" и Д. А. Д. не са ангажирали становища по жалбите.

Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение окръжният съд обезсилил първоинстанционното решение от 09.08.2005 г. по гр. дело № 3407/2002 г. на Варненския районен съд, 10-ти състав в частта по инцидентните установителни искове и по отношение на С. Ц. Ц. и прекратил производството по делото в тази част. Решението на първата инстанция в останалата му част било отменено и вместо него била допусната съдебна делба на недвижим имот в гр. В., ул. "Г" № , представляващ дворно място с площ 200 кв. м., съставляващо ПИ № , идентичен с УПИ * в кв.* по плана на II м.р., при граници: ул. "Г", ПИ №№ и , ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж между следните съсобственици и при следните квоти: 1200/4800 ид.ч. за Е. Й. И. и Я. Г. И., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото - ч. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт № т. *, нот.дело № **/19 г.; */ ид.ч. за Е. Й. И. - по приращение върху сградата, а върху мястото - по наследяване от Р. В. В., починал на .. г. по заместване на Д. В. М., починала на .. г., а от него-ч. възлагане с решение от 20.10.1971 г. по гр. дело № 2122/1971 г. на ВОС, а преди делбата - по наследяване от В. Д. В., починал на .. г., а от последния - ч. одворяване, за което е издаден нотариален акт № от ..19 г., т., рег. № нот.дело № */19 г.; 1000/4800 ид.ч. за Т. Б. П., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото - ч. продажба с нот.акт № т. *, нот.дело № **/19 г. и ч. дарение с нот.акт № ** т. *, нот.дело № **/19 г.; по 1104/4800 ид.ч. за Д. Д. Б. и В. Д. В., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото - ч. дарение с нот.акт № т., нот.дело № /19 г.; 45/4800 ид.ч. за Д. Н. М. и З. И. М., по дарение с нот.акт № т., вх.рег. № нот.дело № */20 г.; 57/4800 ид.ч. за Г. С. Н.по дарение с нот.акт № т.*, вх.рег. № нот.дело № */19 г.; 24/4800 ид.ч. за Е. В. К. - по дарение с нот.акт № , т.*, рег. № нот.дело № */19 г.; по 14/4800 ид.ч. за Ц. К. А. и Д. А. Д. - по дарение с нот.акт № т.*, вх.рег. № нот.дело № */19 г. и 38/4800 ид.ч. за Е. А. К. - по дарение с нот.акт № , т.*, вх.рег. № нот.дело № */20** г. Решението е постановено при участието на третото лице В. Т. К. Въззивният съд изключил от делбата С. М. Б., действащ като ЕТ "Б", гр. В. Т., както и "Б" О., гр. Т.

По жалбата на "Б" О., гр. Т., Г. С. Н. и Е. В. К.

Неоснователно е и оплакването, че решението е незаконосъобразно, тъй като мотивите не съдържали разшифровка на изчисленията на въззивния съд при определяне квотите на съделителите.

Като е проследил внимателно всички разпоредителни сделки, касаещи делбения имот, въззивният съд е изчислил обема на съпритежанието на правото на собственост, като е приравнил 1.00 кв. м. идеални части от мястото на 24/4800 идеални части от него и в зависимост от това е определил квотите на съделителите, в т.ч. и тези на жалбоподателите Г. С. Н. и Е. В. К.. Т., с нотариален акт № ** т.*, вх.рег. № нот.дело № * от ..19 г. /л.143 от гр. дело № 3407/2002 г. на ВРС/ П. Д. И. е дарила на Г. С. Н. 2.36 кв. м. ид.ч. от дворното място, което се равнява на 56.64/4800 ид.ч. - въззивният съд е определил квотата на този съделител на 57/4800 ид.ч., а съгласно нотариален акт № , т.*, вх.рег.*, нот.дело № */..19** год. П. Д. И. е дарила на Е. В. К. 1.00 кв. м. ид.ч., което се равнява на 24/4800 ид.ч. от мястото.

В обобщение, оплакванията са неоснователни, поради което липсват твърдяните пороци на въззивното решение в обжалваната му част, по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Доколкото с писмените бележки пред настоящата инстанция жалбоподателите се позовават и на договора за групов строеж от 30.11.1999 г. /л.4 и 5 от гр. дело № 3407/2002 г. на ВРС/, следва да се има предвид, че когато се извършва строителство при групов строеж, съгласно чл. 192, ал. 1 ЗТСУ (отм.), съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж се задължават със свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени недвижими имоти. При този договор съсобствеността върху построеното възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, и задълженията на страните по договора за групов строеж са само облигационни. Затова, разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права, а съсобствеността следва да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.).

Позоваването на нови факти едва с писмените бележки пред касационната инстанция, и по-специално, че не било вписано влязлото в сила на 07.05.2002 г. решение от 29.12.2001 г. по гр. дело № 4146/2000 г. на Варненския районен съд, 24-ти състав, с което е развален по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД договора от 30.11.1994 г., предмет на нотариален акт № , т. , нот.дело № */** г., не следва да бъде подлагано на обсъждане, доколкото Върховният касационен съд не е инстанция по същество.

По жалбата на В. Т. К. и С. Ц. Ц.

В. съд законосъобразно е приел, че двамата жалбоподатели, които са придобили права след 14.01.2003 г. - датата на вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр. дело № 3407/2002 г. на ВРС /л.44-45 от същото дело/ не са легитимирани като главни страни в делбеното производство. Първият от тях е купувач по нотариален акт № ** т.*, нот.дело № */..20 г. на два офиса на партерния етаж на сградата, които с нотариален акт № ** т.*, нот.дело № */..20 г. е продал на жалбоподателката. Предвид на това, в съответствие с чл. 121 ГПК /отм./ е прието, че производството продължава своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да замести страната, прехвърлила спорното право само със съгласието на страните и третото лице. Приобретателят може да встъпи като трето лице в процеса или да бъде привлечен в това процесуално качество. В случая, жалбоподателят В. Т. К. е трето лице в делбеното производство, докато С. Ц. Ц. неправилно е била конституирана като съделител, без да са били налице предпоставките по чл. 121, ал. 2 във връзка с чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.) и законосъобразно по отношение на нея е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено делбеното производство.

Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно.

На първо място, въззивният съд правилно е приел, че щом като в договора от 22.10.1998 г., предмет на нотариален акт № **, т.*, вх.рег. № нот.дело № */**** г., с който на "Б" О., гр. Т. са дарени 8 кв. м. ид.ч. от дворно място с площ 200 кв. м., не е била изключена изрично от сделката построената в "груб строеж" към същия момент сграда, следва да намери приложение принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Поради несамостоятелния статут на постройката, с оглед на чл. 20 ЗЗД следва да се приеме, че съответната идеална част от сградата е била прехвърлена заедно с идеалната част от терена. Въззивният съд по-нататък правилно е изтълкувал действителната воля на страните по сделката от 22.10.1998 г., като в съответствие с чл. 20ЗЗД е преценявал смисъла на разпореждането с оглед на обстоятелството, че предвижданията за застрояване на дворното място са напълно реализирани, а свободната площ има единствено предназначение да обслужва бъдещата етажна собственост. Съобразено е, че ако се възприеме обратното тълкуване - да е била прехвърлена идеална част от дворното място, отделно от сградата, сделката не би имала определима цел, а придобиването на такава идеална част би било лишено от реален икономически смисъл.

В обобщение, в обжалваната част въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.