Определение по допустимост от 13.02.2001 г. на КС по к. д. № 4/2001 г.

С образуваното на 5 февруари 2001 г. по инициатива на съдебен състав на III отделение от Върховния административен съд конституционно дело, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията мотивирано се иска установяване на противоконституционност на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, наричан Тълкувателен закон, обнародван в ДВ, бр. 108 от 29 декември 2000 г. Искането отговаря на фактическите и юридически условия да бъде допуснато за разглеждане по същество. Конституционният съд като взе предвид, че на 19 януари 2001 г. по искане на 56 народни представители от XXXVIII Народно събрание е образувано конституционно дело № 2/2001 г. със същото искане, за същия закон и по същите съображения прие, че предвид пълната идентичност на исканията по двете дела е необходимо те да бъдат обединени и постановено едно решение. От гледна точка разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, съгласно която решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани обстоятелството, че двете дела с идентичен /общ/ предмет са образувани по отделни искания на различни, легитимирани по чл. 150, ал. 1 и 2 от Конституцията субекти, не е пречка, а по-скоро предпоставка за обединяването им и постановяване на едно решение. Това налага по-късно образуваното к.д. № 4/2001 г. да бъде присъединено към конституционно дело № 2/2001г. По изложените съображения Конституционният съд