Решение № 318 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 602/2008 г.

Решение № 318 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 602/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Л. В. от гр. П. срещу решение № 700 от 22.11.07 г. по гр. д. № 834/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално - за неговата неправилност. Поддържа се, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът никога не е претендирал, че е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС - т. е. няма спор за материално право. Неправилно съдът обосновал наличието на спор с възстановената по ЗСПЗЗ на първоначалния ответник нива от 1 декар, която е на съвсем различно място от процесната. Освен това - свидетелските показания, на които е основано решението, били недостоверни. Ответницата С. Г. от гр. П. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмена защита. Останалите ответници - П. М. В., Л. М. В. и М. А. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е оставил в сила решение № 12 от 4.01.06 г. по гр. д. № 50/04 г. на П. районен съд, с което по иск по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от С. И. Г. срещу Л. М. В., заместен в процеса от своите наследници Г. Л. В., Л. М. В., М. А. В. и П. М. В., е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищцата И е бил собственик на нива с площ от 1 декар в землището на гр. П., местността "К.", при съседи: М. С., И. Т., М. В. и Г. Т. Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения иск, тъй като процесната нива е възстановена от поземлената комисия както на ищцата, в качеството и на наследник на И. Т., така и на първоначалния ответник Л. М. В. Искът е основателен, тъй като от разпитаните по делото свидетели се установява, че И. Т. е владял имота необезпокоявано след 1923 г., когато го получил с неформално дарение и е бил негов собственик към момента на образуване на ТКЗС. Решението е правилно като резултат. Правилен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, тъй като между страните има спор за материално право. Този спор не произтича от обстоятелството, че имотът е възстановен от поземлената комисия и на двете страни по делото. В действителност имотът на наследодателя на ищцата И не е бил заявяван за възстановяване пред поземлената комисия. В хода на производството по настоящото дело обаче, ищцата е предявила иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за този имот, съгласно удостоверение № 62 от 15.03.06 г. на П. районен съд. Следователно - налице е висящо административно производство за възстановяване на собствеността на името на наследниците на И. Т. Имотът не е бил възстановен от поземлената комисия и на първоначалния ответник Л. М. В. Възстановените на негово име имоти са различни от процесния. Приживе обаче, той е претендирал, че е бил собственик на този имот към момента на образуване на ТКЗС и това негово становище се поддържа и от наследниците му, видно от писменото възражение на Л. М. В. - лист № 35 от гр. д. № 146/06 г. на П. окръжен съд. В него той заявява, че спорният имот № 11 е част от нивата с площ от 10 дка, която Л. М. В. е закупил през 1957 г. от брата на И. Т. - Г. Т. Това изявление е достатъчно, за да разкрие съществуващия спор за материално право и съответно - правния интерес от предявения иск. Освен това - от данните по съдебно-техническата експертиза се установява, че в одобрения план на възстановените имоти в землището на гр. П., в частта, в която попада процесният имот, няма нанесени граници поради наличие на спор за собственост, като зоната е посочена като временна общинска собственост. Това е още един аргумент, че спор за материално право съществува и предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим. Правилен е и изводът на въззивния съд, че собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС е бил наследодателят на ищцата -. Т. извод е направен след преценка на показанията на свидетелите Т. От тях се установява, че цялата нива на И. Т. е била около 3 дка, два от които са били заявени пред поземлената комисия и възстановени на наследниците му. Спорната част от един декар е работена от И. Т. преди образуването на ТКЗС. Свидетелят Г., който е роден през 1923 г. е установил, че знае нивата още от дете, че тя е била на И. Т., че свидетелят е работил тази нива още от ученик (ходил е осем години на училище), до 1958 г., когато е влязъл в ТКЗС. Тези показания сочат за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на ищцата И, който е владял имота повече от 20 г. преди образуване на ТКЗС. Свидетелят е установил също, че спорната нива не е била работена от първоначалния ответник Л. В., който е имал имоти на друго място в същата местност. Действително - има известно несъответствие между показанията на свидетелите и твърденията в исковата молба. Свидетелката Н. е заявила, че И. Т. има нивата от майка си, а в исковата молба се твърди, че тя е била дарение от неговия тъст. Това разминаване обаче не е съществено, тъй като придобивният способ не е самото дарение, за което не е представен нотариален акт, а придобивна давност, изтекла преди образуване на ТКЗС - обстоятелство, което е установено в съдебния процес. Известните несъответствия при установяване на границите на имота се дължат на това, че свидетелите са сочили границите на цялата нива с площ от 3 дка, а не само на спорната част. Тъй като касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна, тя следва да се остави без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,