Решение № 9132 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2019 г.

Решение № 9132 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 212/08.01.2019 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение по адм. дело № 12334/2017 г. Поддържат се доводи за недопустимост на съдебното решение, в евентуалност за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи, че решаващия съд се е позовал на правната норма на чл. 232 от ЗМВР, в редакцията й, която не е действала към момента на издаване на оспорваната заповед и това води до недопустимост на съдебния акт. Сочи се на второ място, че съдът превратно и едностранчиво е тълкувал установените факти, тъй като длъжността, която е заемал Василев към момента на подаване на молбата за възстановяване, не е била вакантна, а на него са предложени над 50 ръководни длъжности. Заеманата от Е. В. длъжност преди уволнението му е била ръководна, предвид Заповед № 8121 з-141/24.01.2017 г. по прилагане на Класификатора за длъжности, като ръководни длъжности са директори на дирекции, ОД на МВР, заместник-директори, началници на отдели, на районни управления, на сектори, на участъци и др. и предложените му длъжности са равностойни по смисъла на закона и отговарят на заеманата преди уволнението му длъжност. Сочи се, че на лицето е било предложено дори по-висока от заеманата от него длъжност – заместник-директор на дирекция "Жандармерия" в Главна дирекция "Национална полиция". Твърди се, че административният орган е спазил всички предвидени в закона и подзаконовите актове процедури при възстановяване на лицето и предлагането му на вакантни длъжности, като тези длъжности са равностойни на заеманата преди уволнението му. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на Е. В. срещу заповед № 8121 К – 6847/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът – Е. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Твърди, че не е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на тричленния състав на ВАС и макар да е посочена редакцията на чл. 232 от ЗМВР, действала не към датата на издаване на обжалвания акт, то и двата текста са с един и същи смисъл, а именно възстановяване на предишната или на друга равностойна длъжност. Излагат се доводи, че правилно съдът е посочил, че на касационния ответник не му е предложена равностойна длъжност на заеманата преди уволнението такава, а е налице формално предлагане на длъжности, които йерархически са с по-ниска степен от заеманата преди уволнението. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Сочи се, че по силата на чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповед за уволнение се следва възстановяване на служителя на предишната /ако съществува и е свободна/ или на друга равностойна длъжност. Административният орган е изпълнил задължението си като е предложил на ответника по касация да заеме равностойна на заеманата от него длъжност, от свободните такива в органите на МВР. След като това е отказано, налице е хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение и издадената заповед на това основание е законосъобразна. Изводите на тричленния състав в обратния смисъл са неправилни и съдебното решение следва да се отмени, като се отхвърли и подадената срещу заповедта жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението си Върховният административен съд, състав на пето отделение е установил от фактическа страна, че с решение № 13207/07.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1307/2015 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с решение № 10205/02.08.2017 г., постановено по адм. дело № 3627/2017 г. на петчленен състав на ВАС, е отменена заповед № 8121 К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Василев, на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На 11.08.2017 г., лицето е подало заявление рег. № 345000-5993 до министъра на вътрешните работи за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението – директор III степен на областна дирекция на МВР С. С писмо рег. № 8121 р-17849/17.08.2017 г., е изискана информация от директорите на ГДБОП, ГДНП, ГДГП, СДВР, ОДМВР, СОБТ, АМВР, ДВС, Института по психология на МВР, дирекция "Миграция", дирекция "Инспекторат" и командира на СОБТ за вакантните ръководни длъжности за държавни служители, съгласно приложение № 6 от МЗ № 8121 з-141/24.01.2017 г. В отговор на горното директорите на посочените структури са подали писмено в "Човешки ресурси" в МВР, информация за вакантните ръководни длъжности в посочените органи и министърът на вътрешните работи е изпратил на 24.08.2017 г., на Е. В. писмо да се яви на 28.08.2017 г., в приемната на Министерство на вътрешните работи. На посочената дата в присъствието на Василев и неговия процесуален представител е съставен протокол за предлагане на вакантна длъжност на държавния служител в МВР, при условията на чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. и списък на ръководни длъжности в същото министерство – 51 броя в градовете В., П., К., Е., Златарево – Кюстендилско, Калотина, С., П., Д., С., В., К., В., К., Бяла С., О., Г., Севлиево, Д., А., Б., Долно Е. – Бургаско, П., Радомир, Р., С., Д., Т., Х., С., Тополовград, Ш. и Е.. Установено е, че Василев изрично е посочил, че не приема направените му предложения, тъй като същите не са равностойни на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. На 01.09.2017 г. министърът на вътрешните работи е издал процесната заповед № 8121 К-6847 с която на основание чл. 226, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г., за преназначаване на държавни служители в МВР, е прекратил служебното правоотношение на Е. В. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като е изяснил фактите по делото, е мотивирал изводи, че оспорената пред него заповед № 8121 К-6847/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на Е. В. е прекратено, е издадена в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона. Съгласно правилото на чл. 232 от ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност, а предложените на Е. В. длъжности, на които да бъде възстановен, не са равностойни на предишната заемана длъжност и е налице формално предлагане на длъжности, които са неподходящи за него, при съобразяване на придобития му III ранг в системата на МВР, професионален и ръководен опит. С оглед на така установеното, оспорената заповед, като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. В обжалваната заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на ответника по касация, е посочено като правно основание нормата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Тази разпоредба, в редакцията си към датата на издаване на обжалваната заповед – ДВ, бр. 103/2016 г., в сила от 27.12.2016 г., гласи, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Предпоставките за реализиране на законовата норма са лицето, което е било с прекратени служебни правоотношения с МВР и е последвала отмяна на това прекратяване, да не се яви в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за заемане на длъжността, на която е възстановен или, ако се е явил в този срок, е отказал да заеме длъжността за която е възстановен. В конкретния случай, не се оспорва от страните, че до прекратяване на служебното правоотношение с предходна заповед № 8121 К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, Е. В. е заемал длъжността "директор III степен" на областна дирекция на МВР С. От доказателствата се установява безспорно, че след отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР, лицето се е явило в законовия срок за възстановяване и са му предложени 51 бр. длъжности, но той е отказал с нарочен писмен акт да заеме която и да е от тях. По силата на чл. 232 от ЗМВР, в относимата си редакция към датата на издаване на оспорваната заповед – обн., ДВ, бр. 53/2014 г., при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. От своя страна в чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310/17.05.2014 г. също е посочено, че при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато предишната заемана длъжност не е вакантна, на държавния служител се предлага и се преназначава на равностойна длъжност. Неоснователен е довода в касационната жалба, че постановеното съдебно решение е недопустимо, тъй като решаващия съдебен състав е посочил нормата на чл. 232 от ЗМВР в новата си редакция обн. в ДВ, бр. 97/2017 г., в сила от 05.12.2017 г., а процесната заповед е издадена на 01.09.2017 г., тъй като видно от оспорения съдебен акт, съдът е мотивирал своето решение с предпоставките, залегнали в старата редакция на чл. 232 от ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 53/2014 г. Този извод произтича от факта, че съдът изрично е посочил, че на ответника по касация е следвало да се предложи равностойна длъжност. Понятието "равностойна длъжност" не се съдържа в изменената норма на чл. 232 от ЗМВР. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на тричленния състав, че за да бъде равностойна, предложената длъжност следва да бъде със същия ранг, професионален опит, изискване за образование и други специфични изисквания, които са свързани с длъжностите в системата на МВР. Правилен е изводът на тричленния състав, че нито една от предложените длъжности не е равностойна на заеманата от Василев такава до прекратяване на служебното му правоотношение. Предложените 51 броя длъжности, макар и да носят белезите на ръководни, както правилно е посочено в касационната жалба, не отговарят на придобития ранг и професионален опит на ответника по касация. Последният преди прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 8121 К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи е заемал длъжността "директор III степен" на ОД на МВР С. и е притежавал ранг "старши комисар", за която се изисква магистърска степен на образование и 10-годишен стаж. От предложените му 51 бр. длъжности, всички са с по-нисък ранг – комисар, главен инспектор или старши инспектор, като за част от тях се изисква и по-ниска степен на образование и стаж в системата на МВР. Доводът в касационната жалба, че всички длъжности, които са предложени на Е. В. са ръководни такива и отговарят на критерия за равностойност е неоснователен. Този извод би бил такъв, само при приложението на изменената норма на чл. 232 от ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 97/2017 г., тъй като понятието "равностойна длъжност" дефакто е заменено с "друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1". Именно при прилагане на изменената норма на чл. 232 от ЗМВР, доводите в касационната жалба, че е достатъчно да се предложи на лицето длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР т. е. ръководна такава, биха били правилни. При приложение обаче на нормата на чл. 232 от ЗМВР в редакцията си в ДВ, бр. 53/2014 г., изискванията са по-големи и е следвало органът не само да предложи ръководни длъжности на Василев, но такива, които да отговарят на неговия ранг, професионален опит, изискване за образование и други специфични изисквания, които са свързани със заеманата преди уволнението му длъжност в системата на МВР. Правилни са изводите на решаващия съд, че е налице формално предлагане на длъжности, които са неподходящи за Василев и органът не е изпълнил разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР, действаща към датата на издаване на оспорената заповед, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г., за преназначаване на държавни служители в МВР и не е възстановил със служителя служебното правоотношение във вида, в който е съществувало преди отмяна на заповедта за уволнение. При издаване на оспорената заповед е нарушен материалния закон, което е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на издадения индивидуален административен акт. По така изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е правилно, като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Е. В. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., предвид представеният по делото списък с разноските /л. 31 и договор за правна защита и съдействие /л. 34/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, II колегия, петчленен състав