Решение № 7464 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13702/2020 г.

ВАСV отделение21.06.2021 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1498 от 3.11.2020 г. по адм. дело № 1486 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Р. Я. сумата 500. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7464 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13702/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Й. срещу решение № 1498 от 3.11.2020 г. по адм. дело № 1486 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас. С него по жалба на Р. Я. е отменена негова заповед № 3509 от 10.07.2020 г. относно прекратено служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закон за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне жалбата на лицето. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - Р. Я. оспорва същата като неоснователно чрез депозирано възражение по реда на чл. 213а от АПК и становище от процесуалния представител адв. М. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя доказателства, вкл. списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба от Р. Я. срещу заповед № 3509 от 10.07.2020 г. на директора на Агенция "Митници". С нея, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на лицето за заеманата длъжност "старши митнически инспектор", длъжностно ниво - 8, експертно ниво - 4, в митница Бургас. В мотивите на заповедта освен посочената разпоредба от ЗДСл е цитирано Постановление № 1 от 3.01.2019 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, с което е изменен и допълнен Устройствения правилник на Агенция "Митници", заповед № 3 МФ-1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите, в сила от 7.01.2019 г. за определяне на структурата на Териториална дирекция Южна морска, считано от 7.01.2019 г. и утвърдено длъжностно разписание на тази дирекция, в сила от същата дата - 7.01.2019 г. По делото не е бил спорен фактът, че държавният служител е възстановен на работа, като в изпълнение на влязло в сила решение № 998 от 3.06.2019 г. по адм. дело № 149 по описа за 2019 г. на АС-Бургас и след заявление, това е станало със заповед № 3507 от 10.07.2020 г., считано от 2.07.2020 г. Тази заповед е връчена на лицето на 10.07.2020 г., като на същата дата е издадена и заповедта, която е оспорена (заповед № 3509 от 10.07.2020 г.) и с която органът по назначаване е прекратил служебното му правоотношение. При тази фактическа обстановка по делото административният съд е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и тя не съответства на целта на закона. Според него това нарушение се изразява в неизясняване на относимите факти и обстоятелствата в пълен обем, позоваване на административни актове, цитирани в мотивната част на заповедта, които не са актуални към момента на издаване на същата, както и че към датата на издаването й е имало свободни, незаети позиции "старши инспектор" в Териториалната дирекция на Агенцията, съответно не е изпълнен съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали е реализиран съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, на ЗОВСРББ, на ЗИНЗС или на ЗДипл. служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да е налице реално съкращаване на посоченото основание, следва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика или ако длъжността е запазена е намален броя на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Следва да са налице двете изисквания, в условия на кумулативност, а именно: длъжността да е премахната в новото длъжностно разписание като нормативно определена позиция и да не фигурира в новото длъжностно разписание като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, а ако продължава да съществува, следва да е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на функциите на длъжността. Установяването на фактическите основания, обуславящи съкращаването ва длъжността е в тежест на административния орган. От представената административна преписка, съответно заповед № 3 МФ-1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите, в сила от 7.01.2019 г. (стр. 27 от съд. досие), цитирана в обсъжданата заповед, се установява, че се закриват Митници Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свищов, Столична, Русе и Югозападна, както и влизащите в състава им митнически учреждения. Създават се пет териториални дирекции: Тракийска, Югозападна, Дунавска, Северна и Южна морска. Правоприемник на митница Бургас е Териториална дирекция Южна морска, която в изпълнение на посочената заповед включва териториално управление, четири броя митнически бюра и осем броя митнически пунктове, конкретно индивидуализирани. Също така се установява, че в изпълнение на § 1 от посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на лицето Постановление на МС № 1 от 7.01.2019 г. (стр. 35 от съд. досие), са внесени промени в Устройствения правилник на Агенция "Митници". Според чл. 7, ал. 3 от него е създадена Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" и тя е част от специализираната администрация на ЦМУ на Агенцията. Организирана е в териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Териториалните звена на тази Главна дирекция са териториални отдели, под ръководството на главния директор на дирекция, които не са включени в структурите на териториалните дирекции, като те се ръководят конкретно от началник, който пряко ръководи дейността на съответния отдел. Функциите, дейността и задачите на тези териториални отдели на Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" се определят и утвърждават от директора на Агенцията. В Териториална дирекция Южна морска липсва отдел "Митническо разузнаване и разследване" и сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска". Защитната теза на касационния жалбоподател, а именно органа по назначаването, отразена в касационната жалба е, че държавният служител е съкратен, понеже в Териториална дирекция Южна морска няма такъв отдел и сектор, а той е заемал длъжност "старши митнически инспектор" в него при митница Бургас, от която длъжност е освободен със заповед № 2187 от 7.01.2019 г. и която е отменена с влязло в сила съдебно решение № 998 от 3.06.2019 г. по адм. дело № 149 по описа за 2019 г. на АС-Бургас. Конкретизирал е, че преди това е възстановен на същата тази длъжност в изпълнение на решение № 9242 от 6.07.2018 г. по адм. дело № 14006 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение. Касаторът извежда аргумент и от осъществени промени и допълнения в Класификатора на длъжностите в администрацията чрез създаване с Постановление на МС № 1 от 3.01.2019 г. в него на длъжност "старши инспектор в териториална дирекция на Агенция "Митници", ред 231 б, която е различна от длъжността "старши инспектор в Агенция "Митници" на ред 231 а от Класификатора. Следва да се посочи, че по делото са събрани като доказателства заповед № 3 АМ-16/32-3171 от 4.01.2019 г. на директора на Агенцията (стр. 47 от съд. досие), с която е утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 7.01.2019 г., като с нея е определена и структурата, и общата численост на персонала на Териториална дирекция Южна морска, а именно 426 щ. бройки, разпределени в териториално управление (директор 1 щ. бройка и зам. директор 3 щ. бройки); обща администрация (46 щ. бройки), специализирана администрация (45 щ. бройки); четири броя митнически бюра (с 25 щ. бройки) и осем броя митнически пунктове (306 щ. бройки). По делото е представено това длъжностно разписание, в сила от 7.01.2019 г. (стр. 49 от съд. досие) и щатното разписание в сила от 1.07.2020 г. (стр. 1553 от съд. досие), вкл. и поименното щатно разписание в сила от последната дата (стр. 1535 от съд. досие). При така изложената и от настоящата инстанция фактическа обстановка по спора, следва да се приеме, че съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не се явява реализиран, какъвто е изводът и на административния съд по повод установената от него материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Тази преценка се обосновава и от обсъждането на преюдициалния момент, а именно този по възстановяване на държавния служител на заеманата от него длъжност. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, с което заповедта е отменена. В случая лицето е спазило тези условия и е следвало да бъде възстановено на заеманата длъжност. Издадената заповед за възстановяването му на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, която към този момент не съществува в посочената дирекция по предходната структура на Агенция "Митници" е формално, именно защото длъжността не съществува. Тя не изпълнява изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Изводът, че възстановяването е формално се потвърждава и от обстоятелството, че в деня, в който тя е издадена е издадена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността и то за длъжност каквато няма в съответното щатно разписание. Налице е превратно упражняване на власт, което означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за уволнение до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й, не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Следва да се посочи също, че щатното разписание от 7.01.2019 г. не обосновава фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като утвърждаването на новата структура и щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването на длъжността. Към момента на издаване на оспорената заповед не е установено да са извършени длъжностни промени. Същите следва да са настъпили след възстановяването, в който случай биха могли да послужат за основание за прекратяване на правоотношението при съкращаване на съответната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения, т. е. материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращаване на длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на жалбоподателя на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции. В случая измененията на длъжностното разписание в Териториална дирекция Южна морска са извършени преди възстановяването на лицето. Извършените структурни промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не могат да бъдат пречка за уволнението му поради съкращаване на длъжността. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е на работа. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК в размер на 500. 00 лв., реално платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на спора, като то е и в границите на минималния предвиден такъв, съгласно чл. 8, ал. 3 и във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2