Решение № 2645 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2008 г.

Решение № 2645 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Виликар-Велизар Андреев" против решение от 22.01.2008 г. постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 4806/2006 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Лина Христова Богданова, като наследник на Велизар Спасов Андреев, действащ като едноличния търговец "Виликар-Велизар Андреев" срещу ДРА № 519/19.11.2004 г. издаден от "П-Възраждане", в частта относно увеличението на финансовия резултат за 1999 г. със сумата от 87 600 лв. и определения на това основание допълнително данък по ЗОДФЛ. В жалбата се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА в обжалваната част, а именно- определения данък по ЗОДФЛ за 1999 г. в размер на 33 303,60 лв. и лихви върху него в размер на 20 696,81 лв. Иска се отмяна на решението и в частта относно присъдените на ответника по спора разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на ДОУИ-София чрез процесуалния си представител по делото - юрк. М. оспорва жалбата и се иска отхвърлянето и. В писмените бележки се твърди, че счетоводният принцип, визиран в чл. 5, т. 2 от ЗСч (отм.) изисква приходите и разходите от сделките и събитията да се отразяват в счетоводството към момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства, и да се представят в счетоводния отчет за същия период, откъдето според ответника следва, че вземането по процесната фактура е следвало да се отрази от жалбоподателя като приход при възникването му, като не е имало пречка след просрочие същото да бъде провизирано по реда на НСС-3 "Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди" (отм.). Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, досежно основателността и приема следното: Настоящото касационно производство по спора е второ по реда си. С ДРА предмет на контрол пред СГС, финансовия резултата за 1999 г. е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ със сумата от 87 600 лв. която според ревизиращите органи не била отчетена като приход от едноличния търговец по издадена от него фактура № 063/5.10.1999 г. Констатирано е, че стойността по фактурата не е описана в книгата за приходите и не е намерила отражение в ОПР за 1999 г. За да отхвърли жалбата срещу тази част от ДРА, съдът е приел, че фактурата е издадена във връзка с договор за изработка от 21.04.1997 г. с "Регистрационна техника" АД, по който едноличният търговец е изпълнител, като по фактурата не е извършено разплащане, но за вземането по нея е издаден изпълнителен лист на жалбоподателя. Не са съставени фактури за разходи съответстващи на стойността на процесната фактура, като последната не е отразена в счетоводството и на "Регистрационна техника" АД, но е включена в дневника за продажби и в справката-декларация. Първоинстанционният съд е възприел тезата на данъчните органи, а именно, че макар плащане по фактурата да не е реализирано, очакваните приходи от сделката и разходите по нея е следвало да намерят отражение в счетоводството на доставчика и след като това не е сторено, налице е според съда основанието на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Настоящата съдебна инстанция преценява следното. Спор по фактите няма между страните и те са така, както са установени от СГС и съобщени по-горе в настоящото решение. Спорният въпрос е следва ли да се отрази като приход сума, която не е реално получена от данъчния субект, но за която е издадена фактура, но във връзка, с която кредиторът не е осчетоводил разходи. Спорът е правен и за разрешаването му следва да се съобразят действащите към 1999 г. релевантни и приложими норми. Съгласно чл. 5, т. 2 от ЗС (отм.) вр. с § 4, ал. 3 от същия закон, данъчните субекти са длъжни да осъществяват счетоводството си при спазване на счетоводни принципи, визирани в закона, един от които е принципът за "текущо начисляване", който пак според закона значи, че приходите и разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или плащането на парични средства и се представят в счетоводния отчет за същия период. Съобразно цитираните разпоредби, отговорът на спорния въпрос следва да е положителен, т. е, ревизираният субект е следвало да отрази като приход сумата по процесната фактура, към периода на издаването и, т. е през 1999 година. Обстоятелството, че данъчният субект не е отразил разходи във връзка с очаквания от него приход е неблагоприятно за него, но то се дължи на собственото му поведение, поради което не следва да се вземе предвид от ревизиращите органи. Процесуалният представител на ответника правилно сочи, че ревизираният субект с оглед трудностите при събиране на вземането си е имал правната и фактическа възможност да приложи НСС-3-Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди (отм.) и през следващите данъчни периоди да неутрализира резултата от осчетоводяването на насъбрания приход. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на СГС. Първоинстанционният съд въз основа на приетата от него за установена фактическа обстановка, правилно е приложил материалния закон, тъй като доказано е наличието на хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Воден от горното, Върховният административен съд