Решение № 8984 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2022 г.

Решение № 8984 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2022 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Видин, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Иванова, против решение № 62 от 16.06.2022 г., постановено от Административен съд - Видин, втори състав, по адм. д. № 83/2022 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът погрешно е счел, че оспореното решение на Общински съвет - Видин е прието при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, с които са приети за неоснователни наведените в заповедта, с характер на оспорване, доводи относно приложението на чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост на община Видин. Счита, че предмет на регулация в случая са отношенията, свързани с управление и разпореждане с общински жилища, поради което предложението до ответния орган е следвало да се внесе от комисията, която картотекира нуждаещите се граждани, предлага ги за настаняване и подготвя списък на общинските жилища, които предлага да бъдат определени за продажба на други физически лица. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесното решение № 30, взето с протокол № 3 от 28.03.2022 г. на Общински съвет-Видин, като незаконосъобразно постановени. Ответникът - Общински съвет /ОбС/ - Видин не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - кметът на община Видин оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Л. Попиванов, който с писмен отговор и с писмена молба по съществото на спора пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за потвърждаване на оспореното съдебно решение и на атакуваното решение на ОбС-Видин, при постановяването на които са спазени всички нормативни изисквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото по делото е установено, че построената в процесния общински поземлен имот едноетажна сграда не е годна и не може да се полза по предназначението й като общинско жилище, поради лошото й конструктивно и експлоатационно състояние, тя не е и отдадена под наем и противно на доводите на касатора е без значение за законосъобразността на приетото решение на ОбС фактът, че процесният общински имот е бил отдаван някога под наем от общината за жилищни нужди. Според участващия по делото прокурор законосъобразно административният съд е отхвърлил оспорването на областния управител на област Видин, депозирано с негова заповед № РД-25-40 от 05.04.2022 г. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 62 от 16.06.2022 г. е отхвърлено оспорването на областния управител на област Видин, обективирано в заповед № РД-25-40 от 05.04.2022 г., издадена от областния управител на област Видин, с която на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията, се оспорва като незаконосъобразно решение № 30, взето с протокол № 3 от 28.03.2022 г. на Общински съвет-Видин. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Видин е приел, че с процесния административен акт ОбС– Видин дава съгласие за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на имот, за който е издаден акт за частна общинска собственост, тоест прието е решение, обективиращо действия по разпореждане с общинско имущество, което е правомощие на ОбС по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 ЗОС. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че атакуваното решение е прието в предписаната от закона писмена форма и е обективирано в протокол от заседание на ОбС, в който е посочен органът - издател на акта, разпоредителната част съдържа ясна воля на колективния орган за разрешаване на въпросите, предмет на предложението на кмета, в което се съдържат фактическите и правни основания за неговото приемане, вкл. данни относно начина на формиране на пазарната цена. Подробни мотиви се съдържат и в документи, съпътстващи и предхождащи процесния акт. Констатирано е, че при гласуване на решението е спазена разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ЗМСМА - заседанието на ОбС е законно проведено при необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и при спазване на специалните правила на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА - решението е взето с мнозинство от повече от половината от общия брой съветници, които са гласували поименно. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички възражения на областния управител и ги е счел за неоснователни. Относно твърдението, че ОбС –Видин не бил обсъдил мотивите, изложени в предходна заповед № РД -25-37/14.03.2022 г. на областния управител и е гласувал повторно оспореното решение при констатираните нарушения на закона и подзаконовите нормативни актове, първостепенният съд е преценил, че не е допуснато това нарушение, предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, съгласно която ОбС може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт, което означава, че при повторното разглеждане на върнатото решение ОбС не е обвързан от основанията за връщане, изложени от областния управител. По оплакването на областния управител, че в процесното решение на ОбС - Видин не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, административният съд се е произнесъл, че този пропуск не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като правната последица от него е законово регламентирана в нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, а именно: срокът за обжалване се удължава с два месеца. Относно основното възражение, развито в заповед № РД-25-40 от 05.04.2022 г., издадена от областния управител на област Видин, за допуснато нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост на община Видин, първостепенният съд е преценил, че също не е налице, като се е аргументирал с това, че в случая е приложима нормата на чл. 90, ал. 1, т. 1 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, а не сочената от областния управител наредба. В съдебното решение са изложени подробни мотиви за това, че процесният имот не е включен в списъка на общинските жилища, предлагани за продажба, изготвен от комисията по картотекиране, тъй като в случая е установено, че същият е необитаем, допълнителната постройка е разрушена, а основната сграда е не може да се ползва се за жилищно настаняване, понеже е в лошо експлоатационно състояние, от което е изведено заключение, че обектът на продажба чрез разпоредения търг не може да се възприеме за жилище – общинска собственост. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото, както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба са развити твърдения за нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, изразяващи се в това, че като правно основание в процесното решение на ОбС - Видин е вписан чл. 90, ал. 1 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, а не чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост на община Видин, като не е изпълнена процедурата, предвидена в тази наредба. Касационният съдебен състав споделя изцяло становището на първостепенния съд и го намира за законосъобразно и правно обосновано. Правилно решаващият състав на Административен съд - Видин е преценил, че цитираната от касатора наредба не е приложима в конкретната хипотеза, защото сочената норма на чл. 35, ал. 1, т. 4 се тълкува и прилага във връзка с чл. 37, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост на община Видин, съгласно която продажбата на общински жилища на лицата по чл. 35, ал. 1, т. 4 се извършва след решение на Общинския съвет чрез публичен търг или публичен конкурс в случай, че за съответното жилище, определено за продажба, няма кандидати за настаняване под наем с установени жилищни нужди. Следователно нормативното изискване по визираната наредба е жилището да е годно за обитаване и като такова да е възможно същото да се отдава под наем, а в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че построената в имота едноетажна жилищна сграда със ЗП - 52, 00 кв. м. не е отдавана под наем, не е годна за обитаване и предвид лошото й експлоатационно състояние, възстановяването й се явява икономически неизгодно за общината, а другата постройка в поземления общински имот вече е разрушена. Ето защо в случая разпореждането с процесния имот законосъобразно е извършено в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на община Видин /Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС/, като са спазени и правилата регламентирани в чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ЗОС. Оттук първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод, че при приемане на оспорения адм. акт са спазени, както административнопроизводствените правила, така и приложимия материален закон и не са налице основания за отмяна по чл. 146, АПК. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,