Решение № 117 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 102/2013 г.

Решение № 117 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 102/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Зоя Атанасова Касационното производството е образувано по жалба на адв. Г., защитник на подсъдимия Ц. Г., срещу въззивна присъда № 249 от 24.09.2012 г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 3666/12 г. В жалбата и допълнението към нея се изтъкват всички касационни основания. Искането е за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди, че не са налице изтъкнатите касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият Г. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседне пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 27.10.2011 г., постановена по нохд № 15152/09 г., СРС, НО, 10 състав е признал подсъдимия Ц. С. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивна присъда № 249 от 24.09.2012 г., постановена по внохд № 3666/12 г., Софийски градски съд, НО, 6 въззивен състав е отменил, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ц. С. Г. за виновен в това, че на 20.04.2009 г. в [населено място], съзнателно се е ползвал пред А. Б. и В. Я. - полицаи от СДВР - 08 РПУ от неистински официален документ - свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон, на които е бил придаден вид, че изхождат от Началника на ОПП-СДВР, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се сочат всички касационни основания, но релевираните аргументи, обуславят твърдения за нарушение на материалния закона и явна несправедливост на наказанието. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е извела своите фактически констатации, които са изцяло в унисон с тези, възприети за установени от първия съд. В рамките на вярно установената фактология, резултат от вярна оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд е достигнал до различни правни изводи, а именно, че подсъдимият Ц. Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на обвинението досежно субективната страна. По този въпрос, въззивната инстанция е изложила убедителни мотиви, като изводите за наличието на пряк умисъл, като форма на вината правилно са изведени от установените обективни данни по делото, а не от последвалите деянието обяснения на подсъдимия. Тази инстанция напълно споделя не само изводите, касателно съставомерността на деянието, но и цялостната им обосновка, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. На следващо място, подлежи на разглеждане възражението за явна несправедливост на наложените наказания. Въззивният съд е индивидуализирал, значимите за определяне на наказанието обстоятелства с необходимата прецизност, като ги е обсъдил в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно е преценено, че наличното смекчаващо обстоятелство - чистото съдебно минало, не може да обуслови приложението на чл. 55 от НК, тъй като тази разпоредба изисква наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а в случая не сме изправени пред нито една от двете хипотези. Ето защо, неоснователни са исканията в касационната жалба за определяне на наказанието при хипотезата на чл. 55 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение