Решение № 8033 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2008 г.

Решение № 8033 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ТОМИ 2П" ЕООД против решение № 33 от 28.05.2008 г., постановено по административно дело № 182 по описа за 2008 г. на Административен съд - Русе. Релевира оплакване за неправилност на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Желае отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата молба. Ответникът - Комисия за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение а неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК (видно от отбелязаната дата на приложената разписка) от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Русе е образувано по предявения от "ТОМИ 2П" ЕООД иск против Комисия по търговия и защита на потребителите с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ , за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лв. За причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатения от ищеца на процесуалния му представител адвокатски хонорар във връзка с осъществено процесуално представителство в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, издадено от ответника. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил иска, приемайки, че заплатения на процесуалния представител на ищеца в производството по чл. 59, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания адвокатски хонорар, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт - наказателно постановление. По този начин не се осъществява съставът на чл. 1 от ЗОДОВ , поради което искът е неоснователен. Решението е правилно, постановено е в съответствие в приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. По делото липсва спор за факти. Основният спор между страните е правен, по въпроса за прилагане на материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ по отношение на направените в хода на производството по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН съдебни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, осъществяващ процесуалното представителство при обжалване на наказателното постановление, издадено от ответника в качеството на административно наказващ орган. Настоящата инстанция споделя изводите, направени в мотивите към обжалваното решение, относно характера на дейността на органите, на които законът е възложил правомощия по налагане на административни наказания, определящи ги като административнонаказващи органи по смисъла на чл. 47 от ЗАНН . Дейността по налагане на предвидено в закона наказание за виновно извършено. деяние, което нарушава установения ред на държавно управление и е обявено от закона за наказуемо, не е административна. Тя не е свързана с осъществяване на административни правомощия - реализиране на материално административно правоотношение чрез издаване на индивидуален или общ административен акт. Установяване на елементите на административното нарушение от обективна и субективна страна, осъществяването на генералната и специалната превенция - чл. 12 от ЗАНН чрез налагането на наказание за обществено опасно деяние, което, поради по-ниската степен на обществена опасност, не съставлява престъпление, а се наказва по реда на ЗАНН, не е административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ . Отговорността за разноски по делото създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон, по тази причина липсва пряката и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на административнонаказаното лице. Като е приел, че по отношение претенцията за платените съдебни разноски, включващи хонорар на адвокат по водене на съдебно производство по чл. 63 от ЗАНН, исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ е неприложимо, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изложеното, Върховен административен съд, трето отделение