Решение № 12011 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2018 г.

Решение № 12011 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против решение № 1552/09.03.2018 г. по адм. дело № 13066/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен протеста на прокурор от Софийска градска прокуратура против заповед № СОА16-РД64-4/01.03.2016 г. на кмета на Столична община. Подателят на касационния протест поддържа, че решенето е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената с протеста заповед да бъде обявена за нищожна. Ответникът – кметът на Столична община оспорва протеста и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответницата Д. Зупиди не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид изложеното в касационния протест и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събрание доказателства. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посоченият критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София – град приема, че оспорената заповед на кмета на Столична община, с която на ответницата Д. Зупиди е учредено възмездно и безсрочно допълнително право на строеж с площ от 305,39 кв. м. към собствената й сграда Търговски комплекс по съгласуван идеен проект, изразяващ се в промяна на предназначението на сутеренната част на сградата в използваемо сутеренно пространство със складови функции върху общински недвижим имот, представляващ УПИ IV, кв. 104, отреден за ОЖС по плана на [жк] е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание (чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 183, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е нищожна. Доводите на подателя на касационния протест, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са нарушени, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на Столичния общински свет, са неоснователни. Както първоинстанционният съд правилно приема в случая независимо от възприетата в заповедта формулировка, от текста на административния акт се установява, че на адресата на заповедта Д. Зупиди не се учредява право на строеж, а се разрешава преустройство на сутеренната част от сграда, която е нейна собственост. Този извод следва от характеристиката на правото на строеж като възможност за собственика на земята да отстъпи на друго лице право да построи сграда върху нея, като извършилият строежа стане собственик на построеното. В случая волеизявлението на органа не се отнася за изграждане на нова постройка в общински имот, а засяга преустройството на сутеренната част на сграда, която вече е собственост на адресата на заповедта. Поради това правилно съдът приема, че след като не се извършва разпореждане с терен частна общинска собственост, а се променя на предназначението на част от вече изградена сграда, актът се доближава до учредяване на право на пристрояване и надстрояване, поради което следва да се извърши по специалния ред, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираният текст е изключение е общия принцип на чл. 37, ал. 1 ЗОС и предвижда облекчен режим за учредяване на право на надстрояване и пристрояване на собственика на сградата, по ред определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона, при който е достатъчно волеизявление на кмета, а решение на общинския съвет не се изисква. В случая актът е издаден на основание специалния ред, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС, след изпълнение на посочените в текста и в наредбата на Столичния общински съвет предпоставки. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и не е нищожна, съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт в съответствие със закона и представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Представените по делото доказателства са анализирани и обсъдени в съвкупност, като аргументирано е преценено, че оспорената заповед не е засегната от пороци, които да водят до нейната нищожност. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от подателя на касационния протест основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че Прокуратурата на Република България следва да заплати на Столична община сумата 1173.60 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,