Решение № 142 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2016 г.

Решение № 142 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1062/5.04.2016 г., подадена от З. А. К. и В. С. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Н. Р. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 86/16.05.2014 г. на Районен съд, гр. И. - първи състав, постановено по гр. д. № 746/2013 г. по описа на съда, потвърдено с решение № 127/2.04.2015 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 600/2014 г. по описа на съда, което с Определение № 545/9.11.2015 г. на ВКС, първо гражданско отделение по гр. д. № 4311/2015 г. по описа на съда не е допуснато до касационно обжалване.

Касаторите заявяват, че са налице основания за отмяна на влезлите в сила решения, поради наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да им бъдат известни при постановяване на последните, и с които доказателства не са могли да се снабдят свовременно-основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С влязлото в сила решение по гр. д. № 746/2013 г. по описа на Районен съд, гр. И. се отхвърля иска на З. А. К. и В. С. К. срещу С. П. С. и С. И. К. за предаване владението на 10 кв. м от собствения им УПИ IХ, кв. 105 по плана на [населено място], срещу С. Л. Г., П. С. Г., Н. Л. Ч., К. Л. Ч. и А. Й. Ч. за предаване владението на 20 кв. м от собствения им УПИ IХ в кв. 105 по плана на [населено място], срещу Н. С. Б., Г. С. Б. и Г. С. Ч. за предаване владението на 4 кв. м от собствения им УПИ IХ в кв. 105 по плана на [населено място], като неоснователен, както и се отхвърля иска срещу горепосочените ответници за преустановяване на неоснователни им действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в собственият им имот УПИ IХ в кв. 105 по плана на [населено място], като неоснователен. Със същото вляло в сила решение се оставя без разглеждане иска на З. К. и В. К. срещу горепосочените ответници за определяне границата между собствения им УПИ IХ в кв. 105 и съседните имоти УПИ VII-509, УПИ VII-510 и УПИ VI-511 и прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.

В молбата се твърди, че при повод висящо към настоящия момент административно дело № 200/2016 г. по описа на АССО, 4 състав установили наличие на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за решаване на споровете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, които узнали от представената преписка от [община] по делото и от преписката по формиране отговора на отказа на Кмета на [община] и към отговора на жалбата на [община], като представят със същата следните писмени доказателства:

1. Отказ на Кмета на [община] за представяне на копия и информация от преписките по издаване на удостоверение за търпимост от 29.01.2016 г.,

1. Справка от АССО за заведено административно дело № 200/2016 г. и протокол от съдебно заседание от 22.03.2016 г.,

1. Съпроводително писмо от [община] с част от преписката по издаване на отказа,

1. Констативен протокол от 13.11.2013 г. за Стопанска постройка в УПИ VIII-509 в кв. 105 по плана на [населено място],

1. Констативен протокол от 7.11.2013 г. за Стопанска постройка в УПИ VII-510 в кв. 105,

6.Констативен протокол от 7.11.2013 г. за Стопански постройки в УПИ VI-511,135, кв. 105,

1. Извлечение от ДВ бр. 91 от 1990 г.

1. Възражение от С. И. К. - вх. № 94-С-11/20.01.2012 г.,

1. Трасировъчен лист за дворищната регулация в кв. 105 по плана на [населено място] от 1977 г.

1. Списък с констативни протоколи, отразяващи, че процесните постройки са незаконни и подлежат на премахване.

Ответниците по молбата П. Г. и Г. Б., молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

При извършената проверка касационният установи следното:

Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

В молбата се твърди, че е налице хипотезата, предвидена в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Според визираното в тази разпоредба на закона, заинтересованата страна има възможност да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъда известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно, тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да съществуват по време на разглеждане и решаване на делото, но да са били неизвестни на страната и същата да не е могла да се снабди с тях.

С решаващите мотиви на влязлото в сила решение, предмет на настоящата молба на отмяна, е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е прието, че с доказателствата по делото се установява, че ответниците не са навлезли в имота на ищците, както и че изградените от тях стопански постройки попадат изцяло в собствените на последните имоти. По отношение предявената ищцова претенция с правно основание чл. 109 ЗС, съдът е приел същата за неоснователна и недоказана, тъй като не се установява по делото изградените постройки, които не навлизат в имота на ищците, макар и без строителни книжа и в режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, да се отразяват негативно на възможността на ищеца да ползва в пълен обем правото си на собственост и да ползва пълноценно имота си. Във връзка с търсената защита по чл. 109а ЗС, съдът я е намерил за недопустима, тъй като не може да се води иск за определяне на границите между урегулирани поземелени имоти в границите на населеното място, поради което е прекратил производството в тази му част.

Видно от приложените с молбата писмени доказателства, една част от тях са не са съществували до приключване на производството по делото с влязлото в сила решение. За друга част от тях - приложените констативни протоколи, удостоверения за търпимост, молителите са могли да се снабдят с тях по време на висящността на процеса, ако бяха положили необходимата грижа и усилия за това. С настоящата молба за отмяна, молителите се стремят да съберат нови доказателства по реда на това извънинстанционно производство, с които да опровергаят изводите на съда по отношение на отхвърлените като неоснователни недоказани ищцови претенции, във връзка с които е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В този контекст производството за отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане, а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочени основания в чл. 303, ал. 1 ГПК, едно от които е това по т. 1 от този текст. Тя е самостоятелно производство, а не редовна съдебна инстанция в исковия процес, поради което не може да се използва като средство за поправяне на виновните пропуски на страна, за която е неизгодно влязлото в сила решение, атакувано от нея по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба се явява неоснователна и следва са се остави без уважение.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд