Решение № 10009 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2016 г.

Решение № 10009 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Тагарева, като пълномощник на Кмета на община Г. Д., против Решение № 1043/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 217/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с оплаквания за недопустимост и в условията на евентуалност - неправилност, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, излагат се и доводи за вътрешна противоречивост на съдебния акт. Настоява се за уважаване на жалбата и присъждане на разноските по делото. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Н. Я. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Кехайова, която оспорва жалбата, настоява решението като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата - счита, че съдът не е изискал прилагането на административната преписка в цялост, включително и за изясняване дали за процесните имоти има одобрен ПУП. Счита, че решението в обжалваната му част, с която е отменен мълчаливия отказ, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да се съберат множеството необходими за изясняването на спора доказателства. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено по жалба на М., срещу мълчалив отказ на Кмета на община Г. Д., да се произнесе по негово искане вх. № 94-00-618/09.03.2016 г., за издаване на разрешение за изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, изработен във връзка с промяна предназначението на земята, за имот № 293 по КВС на с. Б., негова собственост, идентичен с новосъздадения имот № 303 по плана, като е поискал и предоставяне на разработката на хартиен и магнитен носител, с цел представянето на схема за изменението - за жилищно строителство. По това заявление не е спорно, че кметът не се е произнесъл, с оглед което решаващият съд е приел, че е налице мълчалив отказ на компетентния да издаде акта орган. Отбелязъл е, че заявлението действително не отговаря на изискванията на чл. 135, ал. 2 ЗУТ, но и че сезираният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 30, ал. 2 АПК и да даде указания за отстраняване на нередовностите. Затова съдът е направил крайния извод - за основателност на жалбата, отменил е мълчаливия отказ, жалбата срещу който е подадена своевременно и е върнал преписката за произнасяне по искането. Решението е допустимо, валидно и правилно. Правилна е преценката на решаващият съд, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на компетентен административен орган, да се произнесе по постъпилото заявление, който по правната си характеристика представлява ИАА, подлежащ на съдебен контрол (§ 8 ПЗР АПК), както и, че жалбата срещу него е била подадена своевременно. За да твърди недопустимост на съдебния акт, касаторът сочи, че е поискано изменение за имот № 293, а съдът се е произнесъл за имот № 000303, в отклонение от заявеното. Решението не е недопустимо - в приложеното на л. 4 по делото искане от 09.03.2016 г., изрично е посочено, че общината "е изработила ПУП-ПРЗ за имот № 293 по КВС на селото", а "новосъздаденият имот № 303 попада изцяло върху имот № 293". Видно от нот. акт № 39/2014 г., М. е закупил имот № 000303, в изготвените на 28.02.2014 г. (по време на производството по гр. д. № 133/214 г. на РС-Г. Д., срещу общината) актове за общинска собственост, имотите са записани с № на УПИ и пл. № 293, в решението за КЗЗ по протокол № 15 от 04.09.2013 г. за промяна на предназначението на земята, т. 1 визира имот № 000293, т. е. по делото са налице достатъчно данни за идентичност на имотите № 293, в м. "Арнаутско бършило", възстановен и впоследствие закупен от жалбоподателя и новосъздадения имот № 303 в същата м. "Арнаутско бършило", за който е видно, че е процедиран ПУП - от графичната част към Задание за проектиране за имот № 303, с. Б., с този номер на имота са и представените скици, влязъл в сила ПУП-ПЗ сочи и цитираното решение на КЗЗ-15/04.09.2013 г. Съдебният акт не е и вътрешно противоречив, както сочи касационният жалбоподател. Правилно са отчетени нарушения на процесуалния ред от страна на административния орган, който не е дал информация и указания и с това на практика е лишил заявителя от възможността да отстрани нередовностите по заявлението си и който е представил необходимото за да установи собствеността си върху имота, за който е поискано изменението. Това административният орган е бил длъжен да стори, а ако не бъде изпълнено, или не са налице предпоставките за удовлетворяване на искането, то пък са налице условията за издаване на изричен отказ. Съдът обосновано е преценил, съобразявайки предмета на спора - мълчалив отказ, че не разполага с възможността да реши делото по същество, с оглед което не е събирал допълнителни доказателства, на което страните не са се противопоставили. Освен това, с писмо № 11-00-277/03.05.2016 г. на общината, изрично е посочено, че се изпращат заверени копия на цялат административна преписка. Несъстоятелно е и третото по ред основание, посочено в касационната жалба, позовано на ПП ВС № 4/1976 г. - че при обжалването на мълчаливия отказ се преценява само неговата материална законосъобразност, респ. целесъобразност, като се изхожда от предполагаемите мотиви за отказа, а в нарушение на това съдът е приел процесния за процесуално незаконосъобразен. Макар и прието при действието на ЗАП, Постановлението, с даденото в него тълкуване, е приложимо, но в случая не е тълкувано в точния му смисъл. В т. 5 от същото, наред с анализа на правната природа на мълчаливия отказ, са посочени и задълженията на съда във връзка с контрола за законосъобразност, който не се свежда, и в този случай, само до съответствие с материалния закон, както сочи жалбата. В т. 12 на ПП ВС № 4/1976 г. е визиран този обхват, включително и по отношение на "съобразността на издадения акт с административнопроизводствените правила". Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява, (т. е. задължително), да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, а съгл. ал. 3 на същия, срокът за произнасяне по заявеното започва да тече едва след датата на отстраняване на нередовностите. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - решение № 4608/24.04.2015 г. по адм. дело № 7988/2014 г., решение № 7733/27.06.2016 г. по адм. дело № 14409/2015 г., определения по адм. дела № № 4475/2016 г. и 3617/2017 г. и т. н. Затова, като не е изпълнил задълженията си да напъти заявителя, кметът на община Г. Д. е нарушил закона и съдът правилно е отменил мълчаливия му отказ и е върнал делото като преписка, за произнасяне по искането. Това обуславя неоснователност на касационната жалба и оставяне на съдебния акт в сила. При този изход на процеса, на ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, своевременно претендирани от адв. Кехайова в с. з. и доказани като заплатени с представения договор за правна помощ в размера от 400 лв., поради което и Върховният административен съд, Второ отделение,