Решение № 923 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2013 г.

Решение № 923 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), подадена чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Кирил Киряков, против решение № 2705 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 10151/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 39 състав, с което е отменена Заповед № УЕС-01-01 от 4.10.2012г на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие и е изпратена преписката на органа за ново произнасяне в срок от 1 месец от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че няма спор от фактическа страна, че "ЧЕЗ Електро България" АД не е изпълнило предписана мярка 4 и частично неизпълнение на мярка 2, но неправилно административният съд е приел, че неточното изпълнение не е обстоятелство, което може да се квалифицира като несъответствие с нормативни изисквания, както и основание за издаване на удостоверение. Излага, че съгласно чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) АУЕР не може да редуцира размера на спестяванията, което е дейност на дружеството извършило обследване на енергийната ефективност и изготвя доклада. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се потвърди Заповед № УЕС-01-01 от 4.10.2012 г. Ответникът - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София, с писмен отговор на членовете на УС Кремена Стоянова и Петър Баран, както и в съдебно заседание чрез юриск. Лора Топалова, оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила . Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че правилно е отменена заповедта, като съдът е обсъдил доказателствата и заключението на приетата СТЕ, както и доводите на страните, при което е съобразил и приложимите разпоредби на ЗЕЕ и приложимата Наредба. Излага, че при установените данни, че реално е повишена енергийната ефективност на сградата и предприетите от дружеството действия са довели до енергийно спестяване, неоснователни са възраженията, че неточното изпълнение по две от предписаните мерки обуславя основанията за постановения отказ, предвид на това, че според вещото лице, неизпълнението е в малозначителна степен и не оказва влияние върху постигнатото намаляване на количеството ползвана електрическа енергия в сградата. Излага, че в случая не са налице предпоставките по чл. 35, вр. чл. 22, ал. 3 и т. 4 от Наредбата, за да се откаже издаване на процесното удостоверение, поради което следва да бъде оставено в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 2705 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 10151/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 39 състав, е отменена Заповед № УЕС-01-01 от 4.10.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие и е изпратена преписката на органа за ново произнасяне в срок от 1 месец от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че е незаконосъобразен отказът за издаване на удостоверение за енергийни спестявания по чл. 35 от Наредбата, предвид на това, че съгласно 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, количествените и качествените характеристики на енергийните спестявания, постигнати в резултат на изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност, се потвърждават чрез удостоверения за енергийни спестявания и, че всяка изпълнена мярка за повишаване на енергийната ефективност се остойностява отделно и се отразява в удостоверението за енергийни спестявания. Приел е, че целта на удостоверенията е да установи дали са налице или съответно няма реализирани спестявания на енергия, а не да търси и потвърждава неизпълнение, респ. неточно изпълнение на мерки, като ако реализираните спестявания са в по-малък размер от заявените да се издаде удостоверение съобразно размера. Съдът се е позовал на приетата СТЕ, според която в действителност е налице несъответствие на извършените мерки за енергийна ефективност според доклада от обследването на сградата за 2012 г. и "действително реализираните такива", но и че в резултат на изпълнените други мерки за повишаване на енергийната ефективност е налице реално енергийно спестяване в сградата, което е довело до енергоспестяване, а сочените като мотив за отказ да се издаде исканото удостоверение "неизпълнения" са малозначителни и не влияят върху характеристиката на сградата. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започнало по заявление за издаване на удостоверение за енергийни спестявания, подадено от "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София с вх. № 92-00-380/27.02.2012 г., въз основа на доклад от извършено обследване за енергийна ефективност от "Хийт консулт" ООД, за издаване на удостоверение за енергийна спестявания на административна сграда на заявителя с адрес гр. Плевен, ул. "Дойран" № 73. След изпратени от АУЕР писма и отстраняване на съответните нередовности по документацията, с писмо, вх. № 92-00-380/28.08.2012 г. са представени коригирани заявление, доклад от обследване и други придружаващи документи. Със Заповед № УЕС-01-01 от 4.10.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, на основание чл. 35 от Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания (Наредбата), е отказано издаване на удостоверение за енергийни спестявания на "ЧЕЗ Електро България" АД за административна сграда на адрес гр. Плевен, ул. "Дойран" № 73, предвид на това, че докладите в резултата на извършените обследвания на енергийната ефективност не отговарят на съответните нормативни изисквания. Мотивите на органа са, че "ЧЕЗ Електро България" АД в процесната сграда не е изпълнена предписана мярка 4 - "Подмяна на несменената дограма до 2009 г. със стъклопакет с U=l, 8 W/m2K с площ от 8,8 т 2, както и частично не е изпълнена мярка 2 - "Изолация на пода", която е изпълнена, без изолиране на гредите, вследствие на което се получават топлинни мостове. Заповедта е оспорена по съдебен ред пред АССГ. В хода на производството е допусната и приета СТЕ въз основа на която е установено, че след изпълнените от "ЧЕЗ Електро България" АД мерки за енергийна ефективност е реализирана икономия на енергия в размер на 123, 68 М./ г. с екологичен еквивалент 33,6 т./ г. спестени емисии на СО2. Установено е, че "ЧЕЗ Електро България" АД е инвестирал в подмяна на стъклопакета на основната част от сградата с по-нов клас (въпреки че подобна мярка не е предписана), в подмяна на дървената дограма на сутерена с метални вентилационни решетки (неподвижни жалузи) и полагане на външна топлинна изолация по фасадата, изпълнена е топлоизолацията на пода с изключение на носещите греди (намиращи се в сутерена), като според експерта, тъй като сградата е с напълно положена външна топлинна изолация по фасадата, топлинните загуби при тези топлинни мост се пренебрегват. Изпълнена е също топлоизолацията на таванската плоча на подпокривното пространство, като при обследването са използвани съответните коефициенти на топлопреминаване. Въз основа на безспорно установените факти съдът е приел, че в действителност е налице несъответствие на извършените мерки за енергийна ефективност според доклада от обследването на сградата за 2012 г. и "действително реализираните такива ", както и не се спори, че в резултат на изпълнените други мерки за повишаване на енергийната ефективност, е налице реално енергийно спестяване в сградата. Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение. Административният съд правилно е съобразил, че съгласно чл. 35 от Наредбата не се издава удостоверение в случаите, когато докладите в резултат на извършени обследвания за енергийна ефективност и/или оценки по специализираните методики по чл. 22, ал. 3, т. 4 не отговарят на съответните нормативни изисквания, но в случая административния орган не е съобразил, че неточното изпълнение на мерки 2 и 4 не е обстоятелство, което може да се квалифицира като несъответствие с нормативни изисквания, предвид на това, че размерът на енергийните спестявания заявени от "ЧЕЗ Електро България" АД, съответстват на реализираните спестявания, независимо от това, че не са реализирани предписаните мерки 4 и 2 (частично). Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата количествените и качествените характеристики на енергийните спестявания, постигнати в резултат на изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност, се потвърждават чрез удостоверения за енергийни спестявания, а съгласно ал. 2 всяка изпълнена мярка за повишаване на енергийната ефективност се остойностява отделно и се отразява в удостоверението за енергийни спестявания. В случая обективно е установено от съда, че са изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност, които са довели до енергийни спестявания в обема, за който са заявени и е поискано издаване на удостоверение за целите на чл. 32 от Наредбата. Законосъобразен е извода на съда, че административния орган не е съобразил изискуемото съдържание на удостоверението по чл. 33 от Наредбата, като не е отразил действителния размер на енергийното спестяване, а е постановил пълен отказ за издаване на удостоверение. Неоснователен е доводът на касатора, че съгласно чл. 52 от ЗЕЕ АУЕР не може да редуцира размера на спестяванията, което е дейност на дружеството извършило обследване на енергийната ефективност и е изготвило доклада. В съответствие с чл. 51, ал. 1 от ЗЕЕ удостоверенията за постигнати енергийни спестявания се издават от изпълнителния директор на агенцията, а съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 98 от 2008 г. към момента на издаване на заповедта) проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията, като действията по ал. 1 и 2, както и формата, условията и редът за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2 (ал. 3 - ред., ДВ, бр. 98 от 2008). В случая административният орган не е съобразил възложената му административна компетентност, както и не е съобразил фактическите обстоятелства относно изпълнените мерки за повишаване на енергийната ефективност и реализирания обем на енергийно спестяване, като е следвало да издаде удостоверение в съответствие с действителния размер. Административният съд в съответствие с материалния закон и при изпълнение на съдопроизводствените правила с оглед събраните по делото доказателства, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение, които мотиви настоящият съдебен състав приема. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса съдът като съобрази, че процесуалният представител на ответника е претендирал заплащане на разноски по делото, но без да е конкретизирал техния вид и размер, приема, че не следва да му се присъждат разноски за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,