Решение № 9732 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2018 г.

Решение № 9732 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Партньори - Лимитид" ЕООД - гр. К., представлявано от управителя Х. Г. К., срещу решение № 6986/23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8420/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002316008136-091-001/17.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 882/06.06.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2011 г. - в размер на 15 265,91 лв. и за 2012 г. - в размер на 24 224,09 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 21 046,16 лв. Оплакванията срещу обжалваното съдебно решение са свързани с допуснатите от съда нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при допуснати грешки при формирането на фактическите и правни изводи от съда, който неправилно е приел, че данъчният орган е спазил процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА. Изложени са подробни съображения за недължимост на установените задължения. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на направените разноски, включително и за адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Николова я оспорва и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа и правна страна следното: По отношение на установената като дължима сума 15 265,91 лв., представляваща данък върху дивидентите за второ тримесечие на 2011 г.: С протокол от 15.02.2011 г. от извънредно общо събрание на акционерите на "Партньори" АД е прието решение да се разпредели дивидент на "П. Л." ЕООД в размер на 305 318,17 лв. Сумата е получена от РЛ на 22.02.2011 г. чрез заплащане от касата на акционерното дружество на представляващия РЛ - управителя Кръстев. С протокол от 22.01.2011 г. е обективирано решение на собственика на капитала на РЛ, съгласно което дружеството изплаща на Кръстев дивидент в размер на 305 318,17 лв. Сумата 290 052,26 лв. е изплатена на Кръстев в брой след приспадане на 5% данък върху дивидента, възлизащ на 15 265,91 лв. От "П. Л." ЕООД са представени РКО № 02/28.01.2011 г., съгласно който на Кръстев в брой е изплатена сумата 290 052,26 лв.; РКО № 03/11.05.2011 г., според който "П. Л." ЕООД изплаща на "Партньори" АД в брой данък върху дивидента в размер на 15 265,91 лв.; ПКО № 012/11.05.2011 г., според който "Партньори" АД получава от РЛ в брой същата сума; банково извлечение от банковата сметка на "Партньори" АД, съгласно което на 11.05.2011 г. в НАП е внесен данък върху дивидент в размер на 30 557,18 лв., в което е налично недатирано ръкописно добавяне на текста "в тази сума 15 265,91 лв. е данък върху дивидент за "П. Л." ЕООД". Във връзка с осчетоводяването на получените дивиденти е представена хронология на счетоводни операции: по Дт на сч см 459 е осчетоводен данък върху дивидента, а по Дт на сч см 425 е осчетоводено самото изплащане на дивидента; по Кт е отразено плащането от сч см 501 каса. Данъкът върху дивидента от 305 318,17 лв. в размер на 15 265,91 лв. е преведен от банковата сметка на "Партньори" АД по сметката на НАП, но не от банковата сметка на платеца на дохода - дружеството - касатор. Не е спорно, че с влязъл в сила РА, издаден на "Партньори" АД цитираната сума е призната за надвнесена и възстановена на акционерното дружество. За да отхвърли жалбата на дружеството в тази част, първоинстанционният съд е посочил, че задължено лице за удържане и внасяне на данък върху дивидента е платецът на доходите. Такова задължение възниква за РЛ в момента, в който разпределя печалба в полза на едноличния собственик на капитала, тъй като тогава фактическият състав по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ е завършен. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 87, ал. 2, т. 4 ДОПК, за да обоснове тезата си за редовно извършено плащане на установените задължения от "Партньори" АД в полза на "П. Л." ЕООД и недължимост на установените задължения за главница и лихви. Съгласно цитираната разпоредба, в данъчно-осигурителната сметка се отразяват постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта. Така направените възражения са неоснователни, тъй като не е безспорно установено, че "Партньори" АД е посочило в платежното си нареждане, че превежда суми в полза на трето лице. Предвид и установеното обстоятелство, че с влязъл в сила РА, издаден на "Партньори" АД процесната сума е призната за надвнесена и възстановена на акционерното дружество, то не е налице плащане на дължимия данък върху дивидента от платеца на дохода или за негова сметка, поради което като е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на сумата 24 224,09 лв., установена като дължим данък дивидент за 2012 г.: Съдът е установил, че в протокол от Общо събрание на акционерите на "Партньори" АД от 25.06.2012 г. е отразено прието решение да се разпредели дивидент в полза на РЛ в размер на 599 572,94 лв., преведен на дружеството по банков път на 14.06.2012 г. и на 20.06.2012 г. С протоколно решение от 25.06.2012 г. "П. Л." ЕООД решава да изплати на собственика на капитала сумата 599 572,94 лв. Според банково извлечение от Банка ДСК АД на 21.06.2012 г. по партидата на "П. Л." ЕООД е изплатена сумата 29 900 лв., представляваща данък върху дивидент, но наредена към Х. К.. В банково извлечение от Банка ДСК АД от 22.01.2013 г., е отразено, че по партидата на "П. Л." ЕООД Кръстев внася 31 260 лв. Видно от банково извлечение от 22.01.2013 г. от сметката на РЛ е изплатена сумата 31 236,90 лв., представляваща данък върху дивидент в размер на 29 978,65 лв. /5% върху изплатения дивидент 599 572,94 лв./ и лихви по сметката на ТД на НАП С., офис Надежда. Към банковите извлечения са приложени 3 бр. платежни нареждания, отразяващи разплащането. Във връзка с осчетоводяването на получените дивиденти е представена хронология на счетоводните операции - Дт на сч см 459 за данък върху дивидент, а по Дт на сч см 425 - самото изплащане на дивидент; по Кт - плащането от сч см 503 Банка. РЛ, в качеството си на платец на дохода не е внесъл удържаният данък в размер на 29 978, 65 лв. в срока по чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ. За разпределения дивидент и удържания данък е подадена справка по чл. 73 ЗДДФЛ вх. № 224471300253708/26.04.2013 г., в която са отразени изплатени дивиденти на Х. К. в размер на 599 572,94 лв. и удържан данък върху дивидент в размер на 29 978,65 лв., но подадената справка не е възприета от приходните органи като титул за събиране на задължението. Придобитите през годината доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от източник в страната не подлежат на деклариране по реда на чл. 50 ЗДДФЛ и не са декларирани от Кръстев. Подадена е декларация вх. № 225191300369879/31.10.2013 г. по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за третото тримесечие на 2013 г. относно изплатени дивиденти от "П. Л." ЕООД. Считано от 01.01.2013 г. е променен редът за погасяване на публични вземания, установени и събирани от НАП. Съгласно чл. 169, ал. 4 ДОПК (в редакцията, действаща към 31.10.2013 г.), когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, се погасява задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Считано от 01.01.2013 г. законодателят въвеждат т. нар. "единна данъчно-осигурителна сметка", при която постъпилите плащания се обвързват с първото по време на възникване задължение, което системата разпознава, което в разглеждания случай е именно това по декларация по чл. 55 ЗДДФЛ. Единната ДОС е покрила задължение в размер на 25 481,85 лв. по декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ вх. № 225191300369879/31.10.2013 г. относно изплатени дивиденти от РЛ за периода от м. 07 до м. 09.2013 г. и 0,49 лв. лихва от преведената по ДОС на "П. Л." ЕООД сума в размер на 31 236,90 лв. Остатъкът от 5 754,26 лв. е по дължимия за 2012 г. /29 978,65 лв./ данък върху дивидент. Поради това с РА е установен данък за внасяне 24 224,09 лв. За да отхвърли жалбата срещу процесния РА и в тази част, съдът е изложил мотиви, че изменението на чл. 169, ал. 4 ДОПК /ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. е обявено за противоконституционно с Решение № 2 на КС на РБ - бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18 от 2014 г., в сила от 4.03.2014 г., но към 31.10.2013 г., когато е депозирана декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ от жалбоподателя е било част от действащото данъчно законодателство и правилно е приложено от приходната администрация. Обжалваното решение е правилно постановено и в тази му част. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, решенията на съда влизат в сила три дни след обнародването им. След като, както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК не следва да бъде прилагана като противоконституционна считано от 4.03.2014 г., то към момента на внасяне на сумата от 31 236,90 лв. на 22.01.2013 г. тази разпоредба е била част от действащото право и органите по приходите са били длъжни да я приложат. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилното й прилагане, тъй като задължението за внасяне на данък върху изплатения дивидент е възникнало по-рано от погасеното от органите по приходите. Това е така, тъй като към момента на извършеното плащане, поради пропуск на задълженото лице да подаде своевременно декларация, липсва изпълнителен титул за тези задължения по данъчно-осигурителната сметка на лицето. Изброяването на тези титули се съдържа в чл. 209, ал. 2 ДОПК и подадената справка по чл. 73 ЗДДФЛ вх. № 224471300253708/26.04.2013 г., в която са отразени изплатени дивиденти на Х. К. в размер на 599 572,94 лв. и удържан данък върху дивидент в размер на 29 978,65 лв. не е сред тях. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и като правилно предвид горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юрк. Николова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 346,08 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение