Решение № 13109 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2013 г.
ВАСПетчленен състав10.10.2013 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4066/22.03.2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 9623/2012 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13109 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Петрова Димитрова от гр. Велико Търново, ул. "Никола Златарски" № 12, срещу Решение № 4066/22.03.2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9623/2012 г., с което жалбата й против решение № Ж-180 от 25.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е отхвърлена. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли ВАС, петчленен състав да отмени изцяло обжалваното решение и спорът да се реши по същество. Претендира разноски. Ответникът - ДКЕВР, представляван от юрк. Райков, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмено становище. Заинтересованата страна - "Енерго-ПРО мрежи" АД, гр. Варна, редовно призован, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу решение № Ж-180 от 25.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Върховният административен съд, Четвърто отделение е приел, че ДКЕВР, в рамките на своята компетентност е извършила проверка относно спазване от лицензианта "Енерго-ПРО мрежи" АД /бивш "ЕОН - България мрежи"/ на условията на лицензията, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и законосъобразно е прекратила преписката поради неустановено от проверката поведение на лицензианта в нарушение на условията по лицензията при осъществяване на своята дейност. Тези изводи на съда са законосъобразни. Решението на ВАС, четвърто отделение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР. Същото е в съответствие с чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ /Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/, вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Установено е от съда, че от регулаторния орган е извършена проверка по жалбата на жалбоподателката, съдържаща искане за изместване на стоманобетонен стълб от мрежа ниско напрежение, находящ се пред входната врата на имота й и за премахване на електропроводниците, преминаващи над покрива на къщата й, с твърдение, че те го засягали. Съгласно § 26 от ПР на ЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права запазват действието си. При това положение и като е анализирал подробно уредбата на Закона за устройство на територията по отношение изграждането на такъв вид съоръжения, ДКЕВР е извела законосъобразен извод за приложимостта на чл. 73, ал. 1 от ЗУТ - когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Решението на ДКЕВР е в съответствие с материалния закон - чл. 102, ал. 1 НЛДЕ във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, според който, когато при проверката не е установено нарушение на условията по лицензията, преписката се прекратява. Правилно е прието от съда, че за оспореното решение на ДКЕВР не са налице основания по чл. 146 от АПК и жалбата срещу него е неоснователна. Като е достигнал до верни правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Ответните страни в производството не претендират заплащане на разноски, поради което такива не се присъждат в тяхна полза. С оглед гореизложеното, Върховният адмиинстративен съд, петчленен състав на Първа колегия на основание чл. 221, ал. 2, от АПК
Цитирани разпоредби
2- чл. 73, ал. 1 ЗУТ
- чл. 26 ПР