Решение № 12608 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2017 г.

Решение № 12608 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М. от гр. В. срещу решение № 106 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 21/2017 г. по описа на Административен съд - В., VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. В., чрез юрисконсулт Ц. Ц., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на К. М. М. от гр. В. против решение № 1040-06-94 от 22.12.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 5907305087 от 24.10.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Х.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. С оглед съдържанието на жалбата, в която е посочено, че се възразява "срещу методиката" за определяне на пенсията за инвалидност, съдът правилно е указал на оспорващия необходимостта от ангажиране на съдебно-счетоводна експертиза. На последната е възложил да отговори освен на поставения от Михайлов въпрос, а така също е поставил и задача относно правилността на определяне и изчисляване на осигурителния стаж на лицето, включително и размера на пенсията. Това допълнение на задачата на експерта произтича от правото на съда по чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК, в чиято разпоредба изрично е казано, че вещи лица съдът може да назначава и служебно. Въпросите по изчисляване на осигурителния стаж и размера на пенсията са от компетентността на икономист, поради което приложение намира нормата на чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Наред с това, съдът е разгледал спора, излагайки самостоятелни правни изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, а не е възприел безкритично само заключението на вещото лице. Жалбоподателят не е посочил конкретно от какви неточности и грешки страда изготвената експертиза, поради което проведеното оспорване е формално и правилно съдът е отказал назначаване на друго вещо лице. От данните по първоначалното дело се установява, че К. М. М. от гр. В. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, считано от 5.02.2007 г. С процесното разпореждане на лицето до датата на инвалидизиране е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 КСО в размер на 23 години, 5 месеца и 21 дни, а такъв по чл. 75, ал. 2 КСО - 15 години и 5 месеца. Жалбоподателят е твърдял, че последният следва да бъде 17 години, предвид изменението на чл. 68, ал. 1 КСО към момента на издаване на разпореждане № 5907305087 от 24.10.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Х., каквато теза поддържа и пред касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че липсва законово основание за исканото преизчисление. Изложеното по-горе относно зачитането на осигурителния стаж означава, че независимо от обстоятелството, че към датата на инвалидизирането Михайлов е бил на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, изискуема към този момент, то разликата между реалната му възраст и възрастта по чл. 68, ал. 1 е призната за осигурителен стаж, т. е. целият признат осигурителен стаж не е действителен - чл. 74, ал. 2 КСО. Касае се до законова фикция, която приема, че към момента на инвалидизиране, кандидатстващите за пенсия за инвалидност притежават необходимата по закон възраст и осигурителен стаж. Нормата е създадена в подкрепа на лицата-инвалиди, които поради своето заболяване не могат да полагат труд до визираната в разпоредбата чл. 68, ал. 1 КСО възраст и съответно да внасят осигурителни вноски в ДОО. В разпоредбата на чл. 75, ал. 2 КСО законодателят е фиксирал датата на инвалидизирането, като определящ момент за ползване на посочената благоприятна хипотеза, а съгласно чл. 73, ал. 1 и 2 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността. В нормата на чл. 77 КСО изрично е посочено, че индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 8, но до датата на пенсионирането. В решение № 8299 от 14.10.2004 г. на ВАС, III отделение по адм. д. № 5192/2004 г., по идентичен казус е прието, че анализът на чл. 75, ал. 2 от КСО налага извода, че правно значение има възрастта на лицето към момента на инвалидизиране. С оглед момента на инвалидизиране следва да бъде определен осигурителният стаж при прилагане на чл. 75, ал. 2 от КСО. Това означава, че законовата фикция по чл. 75, ал. 2 КСО може да се ползва веднъж към момента на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Какви законодателни изменения ще настъпят в изискуемата възраст за пенсиониране след този момент е правноирелевантно за получилият вече такава пенсия, тъй като нормата на чл. 68, ал. 1 КСО е материалноправна и действа за напред. С процесното разпореждане, което е потвърдено от Директора на ТП на НОИ гр. В., е намалена личната пенсия за инвалидност на Михайлов, поради постановено ЕР № 4465 от 19.09.2016 г. на ТЕЛК, с което на лицето е определена 74 % трайно намалена работоспособност, която е по-ниска от предходната. Този юридически факт се отразява на размера на пенсията за инвалидност, тъй като влияе на коефициента на изчисление при условията на чл. 75, ал. 2 КСО. Излагайки аналогични правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,