Решение № 2349 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2018 г.

Решение № 2349 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2018 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Е., [гражданство], действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Р. А. и Ш. Ахмади, подадена чрез адвокат Б. Делчева, срещу решение № 709 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 473/2018 г. от Административен съд – Х.. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 1048 от 23.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на нея и малолетните й деца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, юрисконсулта И. Димов, в открито съдебно заседание отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на Н. Е., [гражданство], действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Р. А. и Ш. А., срещу решение № 1048 от 23.04.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката и децата й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Изложени били поотделно съображения защо на чужденката и малолетните й деца не следва да се предостави статут на бежанец или хуманитарен статут, като задълбочено били обсъдени, както данните от представената бежанска история, така и обстановката в страната по произход на търсещите закрила. В хода на производството с чужденката били проведени три интервюта, отразени в нарочни протоколи, прочетени на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Спазена била и процедурата по ЗУБ, регламентираща протичането на административното производство, в случаите в които поисканата закрила е от страна на лице – майка на малолетни деца, доколкото директорът на РПЦ - Харманли уведомил кмета на община Харманли за назначаване на законен представител на децата, съгласно чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ и директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за назначаване на социален работник в административното производство, съгласно чл. 15 ЗЗДет. Такъв присъствал на едно от проведените интервюта с чужденката, а в последствие изготвил и социални доклади за двете деца. Доклади били изготвени и представени и в хода на съдебното производство. С това съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 ЗЗДет., доколкото изготвянето на социалния доклад било достатъчно, за да се обоснове изпълнение на изискването на тази разпоредба. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел за правилна преценката на ответника, че от представената бежанската история на молителката не се установявало спрямо нея да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не можел да се направи извод за основателно опасение от преследване по смисъла на ЗУБ, както и за съществуващ риск от бъдещо такова. Заявените от оспорващата опасения, свързани със свободата на съпруга ? не представлявали актове на преследване поради религия, националност, пол или принадлежност към друга социална група. Съдът е приел за правилна и преценката на ответника за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. От бежанската история не се установявало в държавата си по произход чужденката да е подложена на реална опасност или риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание и нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисквала разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Чужденката не изтъквала общата ситуация на несигурност като причина за напускане на страната, а посочвала, че мъжът ? имал проблеми с властите, както и че целта й била да достигне до Германия. С оглед данните и доказателствата по административната преписка, напълно основателно на оспорващата била отказана международна закрила в Р. Б.. Съдът е отчел и, че по време на проведените с нея интервютата жалбоподателката е дала непоследователни и противоречиви сведения. При постановяване на обжалваното решение съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съдът е обсъдил постановеното с това решение. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справки с вх. № МД-52/17.01.2017 г. и вх. № МД-46/15.01.2018 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно И. Р. И.. Обсъдил е и представените в съдебната фаза справки с вх. № МД-232/16.03.2018 г. и с вх. № МД-621/07.09.2018 г. Въз основа на тях е приел, че обстановката в Иран не е напрегната до степен обосноваваща предоставянето на международна закрила на гражданите на тази страна. Ситуацията на територията на Иран не можела да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и характеризираща се с актове на безогледно насилие. Решението е правилно. От събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, се установява, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на търсещата закрила. Изнесените от чужденката причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване по някое от изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ основания. В случая не са изложени конкретни твърдения за лична заплаха, отправена към търсещата закрила. И в трите проведени с чужденката интервюта същата заявява като причина да напусне Иран проблеми на съпруга й, който по време на изборно събрание за градски съвет опонирал на един от кандидатите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подобна причина не може да се подведе под никое от основанията, визирани в чл. 8 ЗУБ. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/или заплахи лично към кандидатката за закрила, и то, поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, не обосновават основателен страх от преследване. Касаторката сама не заявява да е имала проблеми заради принадлежността си към определена етническа група или заради изповядваната от нея религия. Видно от интервютата, жалбоподателката не е била арестувана или осъждана, не е членувала в политическа партия или организация, не е имала проблем и с официалната власт в страната и върху нея не е упражнявано насилие. Тук е мястото да се отбележи и, че и на трите интервюта търсещата закрила е заявила, че всъщност със съпруга й са искали да заминат и да се установят в Германия. Не без значение във връзка с изложеното е и обстоятелството, че с представена по делото докладна записка от младши експерт отдел "ПНСД" се дава информация, че жалбоподателката и съпругът й М. А., заедно с двете им малолетни деца самоволно са напуснали РПЦ – Харманли, в който са били настанени по време на производството по разглеждане на молбите им за закрила, и че от 20.06.2018 г. са в неизвестност. Обосновани са изводите на Административен съд – Х. и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представените в административното производство и пред него официални справки за обстановката в Иран и е мотивирал решението си с установеното в тези справки актуално положение в страната. На база тези данни обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението, направено и пред настоящата инстанция, относно доказателствената сила на справките със съображения, че същите са издадени на основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ, от компетентен орган и в кръга на правомощията му, като същите представляват официални писмени документи, които обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в тях. Изхождайки от положението в Иран, следва да се приеме, че в тази страна не е налице въоръжен конфликт. Няма основание да се приеме, че е налице безогледно насилие. Това, свързано с обстоятелството, че от страна на жалбоподателката не са изтъкнати причини, които да обосновават страх от преследване или да съществуват данни, че поради самия факт на връщането й на територията на Иран същата се излага на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността й, не дават основание да се приеме наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,