Решение № 8131 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15827/2009 г.

Решение № 8131 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15827/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Серафим Христов Кастелов, чрез пълномощника му адв. В. Пенчев, срещу Решение № 46 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1724/2009 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Серафим Христов Кастелов против мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по заявление вх. № 314-А от 04.02.2009 г. за прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел за установено, че със заявление от 28.01.2009 г., подадено по пощата с обратна разписка и заведено по регистъра на СДВР с рег. № 314-А от 04.02.2009 г. Серафим Кастелов - старши полицай - водач на патрулен автомобил в 03 група "Охрана", сектор "Охранителен" към отдел "СОД" - СДВР е поискал да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по собствено желание. Приел е още, че със Заповед № з-1661 от 02.02.2009 г. на директора на СДВР, издадена на осн. чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е разпоредено образуването на дисциплинарно производство по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР срещу Серафим Кастелов за това, че на 27.01.2009 г., около 13, 07 часа е управлявал личния си автомобил след употреба на 2,71 промила (установени с техническо средство) алкохол, с което е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина и е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители от системата на МВР, с което се уронва престижа на службата. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че след образуването на дисциплинарното производство административният орган, компетентен да се произнесе по заявеното искане за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на държавния служител от МВР, е бил обвързан от заключението на дисциплинарно-разследващия орган. Прието е също, че срокът по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР е инструктивен и той е от значение само за възникване на възможността за обжалване на правните действия или бездействия на административния орган по реда на АПК, както и че е в правомощията на органа по назначаването при наличие на различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го извърши. Ето защо е приел, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Основното възражение на касатора е свързано с датата, на която е заявено искането на Кастелов за прекратяване на служебното правоотношение. Той счита, че като дата на заявлението следва да се счита печата поставен в пощата при изпращане на заявлението, а именно - 28.01.2009 г., поради което за административния орган е налице задължение да се произнесе първо по това искане. Това възражение е неоснователно. Съществена е не датата на подаване на искането, а датата, на която това искане е постъпило у компетентния административен орган. В подкрепа на този извод е и общата разпоредба на чл. 25, ал. 1 АПК, според която датата на започване на административното производство е тази на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. В случая това е 04.02.2009 г., когато заявлението на Кастелов за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е било заведено във входящия регистър на съответното структурно звено на МВР. Ето защо е ирелевантен факта, че Кастелов "изпреварващо е подал заявление за освобождаване от служба по собствено желание". Към датата 04.02.2009 г. обаче вече е било налице образувано, със Заповед № з-1661 от 02.02.2009 г. на директора на СДВР, дисциплинарно производство срещу държавния служител от МВР Кастелов по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, от изхода на което също зависи служебното положение на държавния служител от МВР. Именно по тази причина върху заявлението е поставена изрично резолюция за несъгласие от зам. директор на СДВР за прекратяване на служебното правоотношение на Кастелов при условията на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. При това положение правилно съдът е приел, че е в правомощията на органа по назначаването, при наличие на осъществени различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го прекрати. Неоснователно е и възражението, че срокът по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМВР е преклузивен. Съдът правилно е приел, че този срок е инструктивен и е от значение единствено за оспорването - ако административният орган не се произнесе в този срок, това е основание на страната да търси правата си пред съда, каквото действие в случая е налице с настоящото оспорване на мълчаливия отказ. По тези съображения произнасянето на административния орган след този срок не води до нищожност. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за присъждане на понесените по делото разноски на касатора не следва да се уважава. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,