Решение № 375 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2014 г.

Решение № 375 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Варна срещу решение № 675 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 4412/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отменено решение № 4/15.11.2013 г. на и. д. директор на ОДБХ - Варна, отказ за достъп до обществена информация по заявление вх. № БХ-2880/23.10.2013 г. подадено от Антоанета Иванова Новакова-Дянкова и е върната преписката на административния орган, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се доводи, че съдът се е образувал производство по просрочена жалба и по този начин е постановил недопустимо решение. Решение № 4/15.11.2013 г. на Директора на ОДБХ - гр. Варна е получено от Антоанета Иванова Новакова-Дянкова на 2.12.2013 г., видно от приложената разписка и същото не е обжалвано в 14-дневния срок. Неоснователно е прието, че обжалваното решение за отказ не съдържа фактически и правни основания. Освен посоченото основание - чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация и чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни трудовите възнаграждения са елемент от финансовото състояние и в този аспект представляват лични данни. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Посочването на конкретни длъжности /респ. длъжностни лица/ би довело до индивидуализиране на съответните лица и разкриване на техните лични данни. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че е получила решение № 4/15.11.2013 г. на дата 2.12.2013 г. В установения 14-дневен законов срок е депозирала молба до Административен съд - София-град, където делото е било висящо под № 11646/2013 г., входирана в деловодството на АССГ на дата 13.12.2013 г., като заявила, че оспорва и последвалия изричен отказ на органа, в решение № 4 от 15.11.2013 г. на ОДБХ - Варна. Сочи, че премиите под формата на ДМС за държавни служители, и то представени като сборна сума, не могат да представляват защитен от закона интерес на трети лица. Търси се информация за получено сборно възнаграждение, по категории служители, а не персонално за отделни лица. Жалбоподателят не търси копия от документи, а окрупнена информация, под формата на писмена справка, за получено ДМС, както и обобщени данни за брой лица с увреждания получили подобни възнаграждения, а не поименно или по друг начин, който би разкрил нечия самоличност, поради което са неоснователни доводите на органа за приложение на ЗЗЛД. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че в случая органът, постановил отказа, не е посочил в решението си счита ли исканата информация за обществена. В случая оспореното решение в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 38 ЗДОИ не съдържа фактически и правни основания за постановения отказ. В решението си органът е приел единствено, че исканата информация не може да бъде предоставена, тъй като засяга интересите и правата на трети лица /служители и работници в ОДБХ - Варна/ и тези лица не са дали изрично писмено съгласие за предоставяне на такава информация съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая не се и твърди, че съгласие е искано и такова не е дадено, а напротив - органът, издал оспорения отказ изрично заявява в писмо изх. № БХ-220/7.02.14 г., че нито в решение 4, нито в какъвто и да било документ е заявил, че служителите на дирекцията са получавали допълнителни ДМС през 2012 г., поради което е нямало нужда са иска съгласието им по този въпрос. В този смисъл не са налице и мотиви защо е отказал исканата информация на основанието, посочено в решението. В заявлението е поискана информация в няколко точни и подточки, като в решението за отказ органът не се е произнесъл приема ли исканата информация или част от нея за обществена, засяга ли исканата информация трети лица и във всичките ли части от заявлението, необходимо ли е искане на съгласие, искано ли е такова, давано ли или не съгласие, налице ли е надделяващ обществен интерес. В случай, че органът е приел, че исканата информация е обществена и с предоставянето й се засягат интереси на трети лица, то на същия му е вменено задължение за изискване на съгласие от тези лица - чл. 31 ЗДОИ. Посоченото в решението, че исканите сведения съдържат и лични данни за физически лица, които подлежат на закрила по Закона за защита на личните данни, е неоснователно, тъй като достъпът може да бъде отказан само за сведенията, представляващи защитена тайна, като се изложат съответни мотиви за това, каквито с случая не са налице. Решението е правилно като правен резултат. Неоснователни са доводите в жалбата, че съдебното решение е постановено по просрочена жалба. Правилно съдът е разгледал жалбата срещу изричен отказ. Жалбата до съда срещу мълчаливия отказ е подадена на 15.11.2013 г., на която дата е постановено решението за отказ. В 14-дневен срок от упълномощаването му със заповед № РД11-1167 от 4.11.2013 г. директорът на ОДБХ Варна се е произнесъл по заявлението, следователно не е формиран мълчалив отказ и жалбоподателката пред съда е уточнила, че обжалва изричния отказ от 15.11.2013 г., на която дата е подадена и жалбата пред съда. В писмо изх. № БХ-220/7.02.14 г. изпратено по делото директорът на ОДБХ - Варна е посочил, че нито в решение 4, нито в какъвто и да било документ е заявил, че служителите на дирекцията са получавали допълнителни ДМС през 2012 г., поради което няма и не е имало нужда са иска съгласието им по този въпрос. По този начин пред съда се дава друг отговор на заявлението на Антоанета Иванова Новакова-Дянкова, че служителите на дирекцията не са получавали допълнителни ДМС през 2012 г., който противоречи на дадения по реда на ЗДОИ, поради което е налице основание за отмяна на решението на административния орган на това основание. Това, че органът е отказал предоставяне на информация поради това, че не е налице съгласие на третите лица, а същевременно заявява, че не е искал съгласие е основание за отмяна на акта. След като органът се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е приел, че се касае за обществена информация, но че е налице основанието за отказ посочено в чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Правилно е прието от съда, че на посоченото в административния акт основание, отказът за предоставяне на обществена информация е неоснователен и преписката е върната за произнасяне евентуално за наличие на други основания за отказ или предоставяне на информацията. При положение, че за част от исканата информация не са създадени данни, това следва да се посочи от органа. От друга страна не за всички искания по заявлението може да се приеме, че са налице създадени и съхранявани данни, които могат да бъдат предоставени на заявителката, данни, създадени в хода на служебната дейност на това териториално звено, като информация, съхранявана при него по категории служители, както и брой на лица с трайни увреждания, ангажирани на съответните длъжности в администрацията при органа, като например сума на ДМС изплатена на ръководния персонал, отделно на служителите, отделно на работниците, отделно на хората с увреждания, отделно на хората с увреждания на ръководни длъжности. Информация от обществения сектор се предоставя при спазване на принципа за забрана за дискриминация. Заявителят не може да осъществява контролна дейност и да иска изготвяне на информация която не се създава и съхранява при задълженото лице. По въпроса за премиите под формата на ДМС за държавни служители представени като сборна сума следва да се приеме, че такава информация е налице, ако са получени премии за 2012 г. При новото разглеждане на преписката директорът на ОДБХ Варна следва да се съобрази с указанията дадени в настоящото решение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение