Решение № 12998 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2017 г.

Решение № 12998 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката против решение № 5001/21.04.2017 г. по адм. д. № 2750/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е отменена Заповед № ЧР-П-05/29.01.2016 г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на С. Ф. П. на длъжност "държавен експерт", V старши ранг, в отдел "Концесии и разрешения", дирекция "Природни ресурси и концесии" към специализираната администрация на Министерство на икономиката, считано от 01.02.2016 г. Заповедта е издадена във връзка с ПМС № 360/12.12.2015 г. (обн. ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г., в сила от 18.12.2015 г.) за приемане на Устройствен правилник на Министерство на енергетиката и съгласно утвърдено със заповед № Е-РД-16-25/27.01.2016 г. длъжностното разписание на Министерство на енергетиката, в сила от 01.02.2016 г. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението, като вместо него се отхвърли оспорването срещу заповедта и претендира разноски. Ответникът - С. Ф. П., редовно уведомена, се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител адв. Пелев. В с. з. и писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон към приетата за установена фактическа обстановка възоснова на доказателствата по делото, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Спорен в процесния случай е моментът налице ли е било реално съкращаване на щата - основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ответникът по касация, С. П. поддържа, че не е било налице реално съкращаване на длъжността й, което да е основание за прекратяване на служебното й правоотношение. В писмено възражение поддържа, че преди влизане на новото щатно разписание от 01.02.2016 г., към датата на преназначаването й на длъжност "държавен експерт" в отдел "Концесии и разрешения" в Дирекция "Природни ресурси и концесии", щатните бройки в дирекцията съгласно Устройствения правилник на Министерство на енергетиката /в сила от 01.01.2015 г./, са били 50, от които реално са били заети 42. С приемане на новото длъжностно щатно разписание, в сила от 01.02.2016 г., се намаляват щатните бройки в Дирекцията "Природни ресурси и концесии" на 44. Въз основа на това, и поради факта, че са останали незаети щатни бройки, ответницата по касация поддържа, че и без съкращаването й като експерт на заета длъжност, а само от незаети длъжности, би могло да се извърши съкращаване на щата. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед, след като е обосновал извод за издаването й в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради отсъствие на реално съкращение на заеманата длъжност. При съпоставка на двете щатни разписания на длъжностите, предходното - в сила от 20.10.2015 г. и новоприетото - от 01.02.2016 г. и на съответните им поименни разписания на длъжностите и на длъжностните характеристики, се установява, че длъжността на С. П. "държавен експерт" в отдел "Концесии и разрешения" съществува като нормативно установена позиция, но в новото щатно разписание е с намалена численост на тази позиция - с 1 бройка, тъй като числеността в щатното разписание от 01.02.2016 г. е била намалена от 5 на 4 щатни бройки. Съдът е установил от поименното разписание на длъжностите от 20.10.2015 г., че от 4 лица изпълнявали тази длъжност, със заповед № ЧР-ПЧ50/30.11.2015 г. на министъра на енергетиката е прекратено служебното правоотношение на И. Г., считано от 01.12.2015 г. Следователно, считано от 01.12.2015 г. щатната й бройка е била вакантна, видно и от поименното разписание, което е в сила от 01.02.2016 г. и където една от трите позиции за държавен експерт в отдела е вакантна. Т. е. към датата на прекратяване на служебното правоотношение на С. П., в длъжностното щатно разписание на отдела й е била налице една вакантна щатна бройка от нейната длъжност, която е могла да бъде съкратена вместо нейната. Според съда, от наличието на вакантна бройка от длъжността на ответницата по касация преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, която не е съкратена, а вместо това е съкратена длъжността на Петкова, следва, че административният акт е издаден в нарушение на целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност - прогласен в чл. 6 от АПК. Този извод на първоинстанционния съд се споделя като правилен и от настоящия петчленен състав на Върховен административен съд, II колегия. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в случаите на съкращаване на длъжността. Съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл ще е налице, когато същата вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или е намален броят служители, които са ангажирани с нейното изпълнение. Докато първите две групи обстоятелства следва да са налице кумулативно, то последната, свързана с установяването на намален брой служители, ангажирани за изпълнение на длъжността, е напълно самостоятелно основание за съкращение на длъжността. Ето защо във всеки конкретен случай съдът дължи проверка за наличието им. Според легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика. Основните белези на "длъжност в администрацията" са: нормативно определена позиция от една страна, и изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, от друга. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл ще е налице, когато нормативно определената позиция не съществува и системата от изпълнявани функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, са закрити без да бъдат прехвърлени към друга длъжност. Установеното фактическо положение насочва към извод, че не е налице действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността или в създаване на качествено нова длъжност със значително по степен и съвкупност функционално изменение. В случая съдът правилно съпоставяйки данните за съкратената длъжност "държавен експерт", която е заемала С. П., щатните бройки на тази длъжност в отдела преди и след новото поименно щатно разписание е обосновал извод, че не е налице съкращение на длъжността, съгласно посочените по-горе условия. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая намалението на една бройка от длъжността "държавен експерт" не е основание да се приеме, че е налице съкращение на длъжността на Петкова. Още повече, че при спазване на принципа на чл. 6 от АПК, административният орган е могъл да постигне целта си за оптимизиране на щата, като съкрати наличната вакантна бройка от длъжността "държавен експерт" в отдела, вместо длъжността на ответницата по касация. При упражняване на дискреционното правомощие да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й административният орган следва да се съобразява с принципа на съразмерност, установен в административния процес с чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК, което в процесния случай не е сторено. Предвид фактическата обстановка по делото, първоинстанционният състав правилно е приел, че няма действително съкращаване на длъжността на С. Ф. П. по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Длъжността не е заличена и като система от функции, задачи и задължения. След извършена преценка на събраните доказателства може да се направи извода, че по новото длъжностно разписание не е налице реално съкращаване на длъжността, изразяващо се в заличаване на длъжността на Францова. Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответницата по касация, за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия