Решение № 5666 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2010 г.

Решение № 5666 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Прасана Анил Виласан, гражданин на Индия, подадена чрез пълномощника му адв. П. Тинков, против решение № 3 от 25.01.2010 г., постановено по адм. д. № 8036/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № ХМ-10951/20.10.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за основателна по същество. С обжалваното решение Административен съд - София град е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Счел е, че атакуваният отказ е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ жалбоподателят Прасана Анил Виласан е подал молба за разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България, входирана в дирекция "Миграция" на 10.08.2009 г. Същият има издадено разрешение за пребиваване до 25.05.2010 г. Жалбоподателят е редовен специализант в Клиниката по ортопедия и травматология при МУ - София за срок от пет години, считано от 10.05.2005 г. Видно от приложената служебна справка от 16.05.2009 г., чужденецът е със статут на продължително пребиваващ в страната, влязъл е на 29. 09.1997 г. и има надлежно издадени разрешения за пребиваване. Лицето е напускало територията на България, като за периода от 3.06.2003 г. до 16.09.2003 г. е пребивавал на територията на САЩ. Влязъл е през Аерогара - София с виза "Д", издадена от Консулската служба в Ню Йорк. На 29.07.2003 г. е изтекъл срокът на предходното разрешение, като по подадена нова молба за удължаване на срока, на 21.11.2003 г. на Виласан е издадено ново разрешение. Съгласно чл. 23 от ЗЧРБ чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно, като дългосрочното пребиваване може да бъде продължително или постоянно - с разрешен неопределен срок. Предпоставките за получаване на разрешение за посочените в закона видове дългосрочно пребиваване, респективно - изискуемите документи, които чужденецът следва да представи в съответната процедура, са посочени в Правилника за прилагане на ЗЧРБ. По отношение на придобиването на право на постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 36/2009 г.) обстоятелствата, които следва да установи чужденецът и документите за удостоверяването им, са изброени подробно в Правилника. Компетентният орган, който е разрешил пребиваването на чужденеца, може да изисква и други документи в зависимост от основанието, на което чужденецът е пребивавал в страната, но в рамките на визирания в закона срок, а именно през последните 5 години. Установените и неоспорени от двете страни относими факти и обстоятелства сочат на изпълнение на предвидените в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 36/2009 г.) основания и липсата на отрицателни законови предпоставки за издаване на исканото разрешение. Оспореният отказ на компетентния административен орган е постановен с мотив за неизпълнение на изискването чужденецът да е пребивавал на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години. Като фактическо основание за своя извод в административния акт е посочено прекъсване за периода 29.07.2003 г. - 21.11.2003 г. Легална дефиниция на "пребиваване без прекъсване" е дадена в § 1, т. 3 от ППЗЧРБ - когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" на МВР; ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. В конкретния казус се спори само досежно наличието на прекъсване в пребиваването на жалбоподателя, като прекъсванията се считат за периодите от датата на изтичането на разрешения срок за пребиваване до датата на подаване на последващата молба, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗЧРБ чужденец, който желае да продължи срока за пребиваването си в Република България, трябва да поиска разрешение от органите на дирекция "Миграция" на МВР не по-късно от 7 работни дни преди изтичането на разрешения му срок. Твърденията на жалбоподателя са, че е подал такава молба преди 29.07.2003 г. или - преди да да напусне страната на 5.06.2003 г. Доказателства в тази насока не са представени. Но видно от приложената служебна справка, на Виласан е издадена и виза тип"Д" от Българската консулска служба в Ню Йорк, както и надлежно издадено последващо разрешение за продължително пребиваване. За срока на твърдяното от страна на административния орган прекъсване липсва яснота дали то се дължи на по-късно подадена молба или на ненавременно произнасяне на административния орган. Но след като органът е констатирал прекъсване в периода 29.07. - 21.11. 2003 г., той не би следвало да продължава срока за пребиваване. Разрешеното продължаване е индиция, че самият административен орган е приел наличието на предпоставките по § 1, т. 3, изр. второ от ДР на ППЗЧРБ и е продължил законното пребиваване на жалбоподателя в страната. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Воден от горното, Върховният административен съд