Решение № 12021 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2014 г.

Решение № 12021 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С. против решение № 7407 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 4478/2013 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е прогласена нищожността на оспорения от Р. П. Р. акт за установяване на задължение (АУЗ) № 63 от 29.11.2012 г., издаден от старши инспектор, отдел "Акцизи" при М. С., в качеството си на орган по приходите, потвърден с решение № 9700-0094/22.03.2013 г. на началника на М. С., с който на лицето е установено задължение за акциз в размер на 13 500 лева за акцизна стока - употребяван пътнически автомобил "Мерцедес С 500", въведен на територията на Р. Б. през 2007 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е спазена процедурата за издаване на АУЗ при наличие на материалноправните предпоставки за това. Счита, че не са налице основания за нищожност на акта и същият е валиден, правилен и законосъобразен. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди акта. Ответникът - Р. П. Р., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. По делото няма спор по фактите. На 17.09.2011 г. Р. П. Р. депозирал до Н. М. С. искане за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 13 500 лева. С Решение № 904/13.12.2011 г. директор на Агенция "Митници" е отменил мълчалив отказа на началник М. С. по искането на Рашков от 17.09.2011 г. и е върнал административната преписка на началник М. С. за разглеждане на жалбата при спазване на нормативните изисквания, изложени в решението. С решение за отказ за възстановяване на акциз № Р94-0044/03.05.2012 г. началник М. С. е отказал да възстанови акциз в размер на 13500 лева на Р. П. Р. С Решение № 373/20.07.2012 г. директорът на Агенция "Митници" е отменил решение за отказ за възстановяване на акциз от 03.05.2012 г. на началник М. С. относно искане от 17.09.2011 г. на Рашков за възстановяване на акциз в размер на 13 500 лева и върнал административната преписка на началник М. С. за ново разглеждане при спазване на дадените указания- именно да се извърши ревизия на Рашков, тъй като задълженията за данъци съгласно чл. 108 от ДОПК, могат да се установяват само с ревизионен акт по реда на чл. 118 от ДОПК. По повод на това решение на директора на Агенция "Митници", К. З. - старши инспектор в отдел "Акцизи" при М. С., е издала обжалвания акт за установяване на задължение № 63/29.11.2012 г., с който е установено задължение за внасяне на акциз в размер на 13 500 лева, дължим от Р. П. Р.. С Решение № 9700-0094/22.03.2013 г. началник М. С. е потвърдил обжалвания акт за установяване на задължения по декларация. За да обяви АУЗД за нищожен, административният съд е приел, че разпоредбите, регламентиращи процедурата за издаване на АУЗД са чл. 106 - чл. 107 от ДОПК, като граматическото и систематично тълкуване на същите води до извода, че законодателят е ограничил хипотезите, при които може да се издава АУЗД до случаите при изчисляване и определяне на задължение по декларация в момента на приемането ? и при неплащане на вече определено задължение по декларация. Посочил е, че визираните хипотези в случая не са налице, защото от събраните доказателства е видно, че Рашков не е подал акцизна декларация за придобития от него автомобил през 2007 г., както и по - късно. Изложил е, че актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните получени от трети лица, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК. Допълнително е посочил, че липсват доказателства Рашков да е предявявал искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Приел е, че искането за възстановяване на акциз безспорно не може да бъде определено и причислено към искане за установяване на задължение по декларация. С оглед на това е достигнал до извода, че в случая не е налице нито една от хипотезите за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и единственият допустим способ по арг. от чл. 106, ал. 3 от ДОПК е извършването на ревизия. Изложил е, че издаването на акт за установяване на задължение за акциз, не на ревизионен акт, е толкова съществено, че води до нищожност на издадения акт за установяване на задължение, защото съществено различен е редът за издаване на АУЗД и редът за извършване на ревизия, тъй като при ревизия съществуват повече гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект. С оглед на това е приел, че след като не е имал правомощия да издаде акт за установяване на задължение за акциз, а е издал такъв, административният орган го е издал при липса на компетентност. Като допълнителен аргумент е посочил, че в отменителното решение на директора на Агенция "Митници" № 373/20.07.2012 г. изрично е указано, че задължението за акциз следва да бъде установено по реда на Г. Ч., Раздел II от ДОПК, установяващ задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, като съгласно чл. 108 от ДОПК. Допуснатото нарушение е квалифицирано като особено съществено и непоправимо, водещо до нищожност на издадения АУЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК и обосновано е приел, че по този ред с АУЗД могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова, различна правна квалификация на установените факти и поради различното тълкуване между проверяващите и лицето се формира и разрешава правен спор. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на направеното искане за възстановяване на акциз без наличието на подадена декларация изобщо. Правилни са изводите на решаващия съд, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. След като пред органа по приходите не е била подадена декларация е било невъзможно само въз основа на данните от искането за възстановяване на акциз, подадено от Рашков да бъде определен дължимия акциз на основание чл. 107, ал. 3, предл. 3 от ДОПК. Следвало е да бъдат извършени допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на дължимия акциз, поради което е следвало въз основа на данните от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия, защото именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия акциз и на лихвите за просрочие. Изложеното налага извод, че редът по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е неприложим, съответно издаденият АУЗД е нищожен. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, вр. чл. 108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл. 106, ал. 1 от ДОПК или чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Тъй като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В производствата по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочените норми. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗД, се определят задължения за данък, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. В този смисъл са: решение № 4407 от 31.03.2014 г. по адм. д. № 12802/2013 г., VII отд. на ВАС, решение № 4529 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 7073/2014 г., I отд. на ВАС и решение № 5496 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 8168/2014 г., I отд. на ВАС, решение № 6157 от 27.05.2015 г. по адм. дело 9817/14 г., решение № 6348/01.06.2015 г. по адм. дело 9110/14 г., решение № 7959 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2014 г., VIII отд. и др. Като е обявил оспорения пред него АУЗД за нищожен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски на страните не се дължат, тъй като не е направено искане за това. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,