Решение № 6967 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2010 г.

Решение № 6967 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Антон Димитров Бойчев от гр. Ямбол, против решение № 198/13.01.2010 г., постановено от Административен съд - Ямбол по адм. дело № 259/2009 г., в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна подадената от него жалба срещу заповед № ДК-02-Я-018 от 17.09.2009 г. на Началника на РДНСК - Ямбол, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, представляващ "козирка на фасада юг на жилищна сграда", находяща се в УПИ III-2049, кв. 115 по плана на гр. Ямбол, изпълнен от жалбоподателя без виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и съгласуване с Националния институт за опазване на културните ценности. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата си по съображенията, изложени в нея. Решението се преценява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, претендира се отмяната му. Сочи се, че е изпълнено и основано на неверни твърдения и неправилни изводи и заключения, едно от които е, че първият етаж е независим, твърди се и, че козирката не е изградена по цялата южна фасада на първия нежилищен етаж на сградата, а само над прозорците - витрини. Касаторът уточнява, че пред първата инстанция не е искал експертиза, тъй като не е допускал, че съдът ще използва недоказани и неверни твърдения при постановяване на решението си. Ответните страни - Началник на РДНСК - Ямбол, Тодор Димитров Бойчев, Таня Господинова Купенова и Иван Пандушев Енчев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Приложено е по делото писмено възражение от началника на РДНСК - Ямбол - Югоизточен район, чрез процесуалният му представител ст. юрк. Милена Василева, с искане жалбата да се приеме неоснователна, а решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, при редица възражения дори относно характеристиката на процесния строеж, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне, с указания, за ново разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят Бойчев не е оспорил изграждането на процесната козирка по цялата южна фасада на двуетажната жилищна сграда, с размери 8/2.5 м и с дебелина 0.20 м, и височина 3 м, както и начина и на изграждането й - метална конструкция, дъсчена обшивка и фибран. Спорът съдът свежда до приложимата правна уредба към момента на изграждането на обекта, предмет на заповедта, като обсъжда понятия като леки слънцезащитни устройства, поставяни без разрешение, но само на прозорците, балконите, лоджиите и терасите, над врати, пред отделни части на фасадата над магазини и други нежилищни помещения, разположени в първи надземен етаж (които не се считали за издатини, с оглед на хипотезата по чл. 131, ал. 1 от Наредба № 5/2001 г., действувала към момента на изграждането на процесната козирка, респективно чл. 93, ал. 1 от сега действуващата Наредба № 7/2003 г.), и които не отговаряли на условията за приложимост на чл. 111 от Наредба № 5/2001 г., тъй като в случая се обсъждала козирка, разположена по цялата южна фасада на сградата. Решението е неправилно. Жалбата с основание е била възприета като допустима, след като подателят й е адресат на акта, същият е присъствал по време на проверката и на него е била съобщена - на практика е участник в производството по издаването й, а видно от договора за доброволна делба, е със запазено право на ползване на част от самостоятелен обект в сградата, обособен с отделен идентификационен номер по приложената КК. Делото обаче не е изяснено от фактическа страна, в резултат на което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизвършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 АПК, с оглед императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, в частта й за премахване на изпълнената козирка, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. Депозирани са възражения, приложен е снимков материал и на практика е оспорен и неизяснен начинът на осъществяването на обекта и конкретното му разположение. Както е отбелязал и прокурорът, съдът е следвало да укаже в хода на съдебното производство на жалбоподателя да ангажира съответната съдебно-техническа експертиза, или самият съд да назначи такава по свой почин, тъй като се касае до материя изискваща специални познания. За правилното решаване на спора за законосъобразността на издадената заповед е от значение по какъв начин е изпълнена процесната козирка, конзолна ли е, трайно ли е прикрепена към фасадата или подлежи на демонтаж, от какви материали е, цялостна ли е или над отделни части по фасадата и пр., както и да се изясни статутът на самата сграда, с изискване на допълнителни сведения по цитираната в писмото (л. 51) на НИПК преписка № 3053/22.08.1983 г. Подадената, (недопустимо пред този съд) молба със задачи за експерт, следва да бъдат прецизирани от съда и сведени само до относимите, с оглед конкретно приетото в заповедта. С оглед тези съображения тези съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, с изпълнение на дадените в настоящето указания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,