Решение № 1110 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 19/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична общинарайон Надежда, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Гетова. Жалбата е срещу решение 23609 от 15.11.2024г., постановено по адм. дело 6726/2024г. от Административен съд София-град. С него по жалба на Б. А. А. е отменен окончателен списък по чл.15, ал.6 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата), който е утвърден от кмета на Столична община, район Надежда за 2024г., в частта относно класирането на лицата от ІV-та група, едночленно семейство; върната е преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по прилагането на материалния закон, дадени в решението и е определен 14 /четиринадесет/ дневен срок за произнасяне, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне без разглеждане жалбата на Б. А. А. срещу окончателния списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО за 2024г., утвърден от кмета на Столична община, район Надежда. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. А. А., чрез процесуалния си представител адвокат Я. Георгиева, с писмен отговор и в съдебно заседания, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Б. А. А. срещу окончателен списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО, утвърден от кмета на Столична община, район Надежда за 2024г. С обжалваното решение 23609 от 15.11.2024г., постановено по адм. дело 6726/2024г. административният съд е отменил оспорвания списък. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорването е допустимо, като е изложил конкретни мотиви, че спорът по делото е подведомствен на съда, тъй като е приключил задължителният административен контрол от по-горестоящия орган. На следващо място според съда актът е постановен от компетентен орган, в пределите на неговата власт и в изискуемата писмена форма, но не съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, а именно не са посочени обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Първоинстанционният съд е приел, че преценката на административния орган е направена без да са били обсъдени релевантните за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Направен е извод, че съобразно служебното начало в административния процес, ответникът е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, но окончателният правен резултат не е в съответствие с приетите фактически установявания. Административният съд е приел, че е налице и неправилно приложение на нормите на материалния закон, като е изложил мотиви, че подреждането на Б. А. А. на 28-мо място в окончателния списък за 2024г. не отговоря на определените й 7 точки, съобразно визираните в чл.8, ал.2, т.4 и т.6 от Наредбата критерии. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. По делото няма спор, че за 2024г. Б. А. А. е била картотекирана като нуждаещ се от жилище гражданин с ІV-та жилищна група, едночленно семейство. На основание чл.8, ал.2, т.4 и т.6 от Наредбата, а именно: лице с трайно намалена работоспособност над 90% и картотекиране за втора година, са й определени 7 точки, а в окончателния списък за 2024г. е включена на 28-мо място. Спорен според касационния жалбоподател е въпросът за допустимостта на съдебното обжалване, в каквато връзка са и възраженията му. За преценката на допустимостта на съдебното оспорване следва да се имат предвид разпоредбите на чл.15, ал.2, ал.4 и ал.7; чл.16 и чл.18, ал.1 от Наредбата, чието съдържание първоинстанционният съд е възпроизвел и не е необходимо тяхното преповтаряне. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че списъкът по чл.15 подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като чл.18, ал.1 във връзка с чл.15, ал.2 от Наредбата предвижда, че разпределението по райони на общинските жилища се извършва между семействата (домакинствата), включени в окончателния списък, съобразно установената в него поредност. След като включването в този списък и подреждането на картотекираното лице на определено място според установените жилищни нужди на неговото семейство/домакинство, е от значение за поредността за настаняването му под наем в общинско жилище, то този списък засяга негови права и интереси и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ този акт подлежи и на съдебен контрол за законосъобразност. Установената с чл.16 от НРУУРОЖТСО окончателност на решението на общинския съвет, постановено по жалбата срещу утвърдения от кмета списък на картотекирани лица, не дерогира прилагането на конституционната норма, още повече, че не отговаря и на изискването възможността за обжалване да е изрично ограничена със закон, доколкото забраната в случая е залегнала в подзаконов нормативен акт. В този смисъл както цитираното в отговора определение 2835 от 17.03.2023г. по адм. дело 1539/2023г. на ВАС, така и определение 1022 от 31.01.2023г. по адм. дело 11656/2022г. на настоящия състав от ВАС. В случая Административен съд Софияград правилно е съобразил, че Б. А. А. е оспорила по административен ред пред Столичния общински съвет (СОС) окончателния списък, като е подала жалба с вх.РНД24-ГР94-880/05.04.2024г. Тази жалба е била разгледана на заседание на 25.07.2024г. на СОС, като е прието решение 364/25.07.2024г. За съда не е било налице основание да прекрати образуваното пред него производство и да изпрати жалбата за разглеждане пред СОС, каквито твърдения се излагат от касационния жалбоподател. В случая, независимо, че към момента на подаване на жалбата пред съда не е имало произнасяне от СОС, то такова безспорно е налице към 25.07.2024г. - преди постановяване на съдебното решение, следователно задължителният административен контрол от по-горестоящият орган е осъществен. Подаването на жалба преди постановяване на решението на горестоящия орган е било необходимо условие за жалбоподателката, за да не пропусне срока за обжалване на акта пред съда. За изчерпателност касационният съдебният състав намира за необходимо да отбележи и, че от Б. А. А. не е пропуснат законовия срок за обжалване пред съда. Съгласно чл.15, ал.6 от Наредбата списъкът, който тя обжалва, се утвърждава от кмета на района до 31.03.2024г. Утвърденият от кмета на района списък подлежи на оспорване пред СОС в 7-дневен срок от обявяването му. Следователно такова е възможно до 07.04.2024г., като в случая Б. А. А. е подала жалба до СОС на 05.04.2024г. По така направеното обжалване и съгласно разпоредбата на чл.16 от НРУУРОЖТСО СОС е трябвало да се произнесе не по-късно от 1 месец след изтичането на срока за обжалване, а именно до 07.05.2024г. От тази дата е започнал да тече и срокът за Б. А. А. да оспори по съдебен ред окончателения списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО. Изложеното е в съответствие с Тълкувателно решение 6 от 30.06.2015г. по тълк. д. 4/2013г. на Върховния административен съд и по-конкретно разрешението по т.2 от това тълкувателно решение относимо за хипотезата, при която погорестоящият административен орган се е произнесъл след изтичане на срока за произнасяне по чл.97, ал.1 от АПК. В случая в утвърдения от кмета на Столична община, район Надежда, окончателен списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО не е указан редът, по който същият подлежи на обжалване. Тъкмо поради това при такъв пропуск законодателят е удължил срокът за обжалване на акта на два месеца чл.140, ал.1 от АПК, а именно до 07.07.2024г. Следователно с подаването на жалба на 27.06.2024г. Б. А. А. е спазила законовия срок за обжалване. Без да влияе върху крайния резултат по делото настоящият съдебен състав, противно на приетото от първоинстанционния съд, приема, че административният акт е мотивиран. В съответствие с Тълкувателно решение 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая оспорения административен акт е списък, който сам по себе си не би могъл да съдържа мотиви. Но такива се съдържат в административната преписка, която е изискана и приобщена от административния съд. Затова и не е налице твърдяната от първоинстанционния съд пречка да се осъществи съдебен контрол. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че окончателеният списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО, утвърден от кмета на Столична община, район Надежда за 2024г. се явява материално незаконосъобразен акт. Безспорно е установено по делото, а и с касационната жалба не се оспорва, че лицата М. Н. Н., Р. С. П., А. Т. А. и Г. С. К., на които е определена същата, като на Б. А. А., ІV-та група и едночленно семейство, неправилно са включени в окончателния списък на по-челни места. Административния съд обосновано е приел, че с присъдени 7 точки по чл.8, ал.2 от Наредбата Б. А. А. е следвало да фигурира на по-предно място от тези лица. Следователно кметът на Столична община, район Надежда е постановил незаконосъобразен акт. Административният съд правило е отменил оспорения пред него административен акт в частта относно класирането на посочените четири лица и оспорващата Б. А. А. - лица от ІV-та група, едночленно семейство; върнал е преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по прилагането на материалния закон, дадени в решение и е определил 14 /четиринадесет/ дневен срок за произнасяне, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от, Върховният административен съд, четвърто отделение