Решение № 2611 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2016 г.

Решение № 2611 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производство по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на М. В., чрез юрк. Д. срещу решение № 1310/14.06.2016 г. по адм. д. № 3801/2015 г. на Административен съд- В.. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение-разместване на доказателствената тежест, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Планет строй 2008" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. А. моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок /приложен пощ. плик с клеймо от 28.06.2016г/ намира същата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение от 03.12.2015 г. към ЕАД № № 15BG002002H0108780/13.10.2015, 15BG002002H0108839/13.10.2015 и 15BG002002H0110749/19.10.2015, издадено от началника на М. В., с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност на внесените стоки и са определени за внасяне допълнително държавни вземания в размер на 9617,40 лв. - мито в размер на 2370,48 лв. и ДДС в размер на 7246,92 лв. Прието е, че оспореното решение е издадено при липса на основания за определяне на митническата стойност по реда на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респ. чл. 35 от ЗМ, тъй като подлежащата на плащане и реално заплатената цена на стоката по ЕАД № № 15BG002002H0108780/13.10.2015, 15BG002002H0108839/13.10.2015 и 15BG002002H0110749/19.10.2015 е безспорно установена и то пред митническите органи. Прието е също, че единствено разминаването в цената на процесната стока по фактурите, открити при проверката на Митница "А. С." и тази по представите от "Планет строй 2008" ООД с ЕАД, не е достатъчно да обоснове, че действително платената цена е по-високата- посочената такава в намерените фактури. Изложени са мотиви и за липсата на извършена последователна и задълбочена проверка преди издаване на процесното решение, още повече, че коментираните фактури имат характер на частни документи. Така постановеното решение е обосновано, съответно на изяснената по делото фактическа обстановка и законосъобразно. Правилен е извода на административният съда, че както в административното, така и в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи плащане на цена за стоката по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и определяне на допълнителен ДДС за довнасяне. Единственото позоваване в процесното решение е на установена наличност на фактури за същата стока и с идентични реквизити и разминаване в цената - по-висока от декларираната. Липсват обаче установявания "за заплатена по-висока цена", т. е. за нейната реалност, в това число проверка в счетоводството на вносителя и наличен превод за тази по-висока цена. Дори напротив - "Планет строй 2008" ООД е представило писмени доказателства за реално заплатената цена още в административната фаза на производството, ведно с подаденото на 23.11.2015 г. възражение, а именно: платежни нареждания с описани 3бр. регистрационни номера от 07.10, 15.10 и 19.10.2015 г. на "Банка ДСК"АД за изплатени суми, идентични с тези по фактурите, приложени към ЕАД № № 15BG002002H0108780/13.10.2015, 15BG002002H0108839/13.10.2015 и 15BG002002H0110749/19.10.2015. Приложени са и обратни декларации от доставчика за получаване на сумите, идентични с визираните. Предвид изложеното се явява неоснователно възражението по касационната жалба за разместване на доказателствената тежест, т. е. не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение. С оглед на това, обжалваното решение като правилно и постановено при липса на касационно основание по чл. 209 АПК следва да бъде оставено в сила. Своевременно заявената претенция за разноски от ответника се явява основателна, поради което касатора следва да бъде осъден да заплати реално направените в касационното производство разноски в размер на 1800 лв по представения списък, съставляващи адв. възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 14.07.2016 г. Възражение за прекомерност не е направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,