Решение № 907 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2008 г.

Решение № 907 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Христов Петров от гр. Габрово, против решение № 18/3.04.2008 г. , постановено от Административен съд гр. Габрово по адм. д. № 228/2007 г. , с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № РД-18-50/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. София, по отношение на ПИ с идентификатори 14218.290.226, 14218.290223, 14318.621.15, 14218.621.6 и 14218.299.42 от одобрената с процесната заповед кадастрална карта и регистър, като в тази му част производството по делото е прекратено, а в останалата й част, като неоснователна жалбата е отхвърлена. Без конкретно наведени основания по оспорването, с голословните твърдения, че решението е "противозаконно, некомпетентно, нищожно, недопустимо и в противоречие със ЗК и КР", се иска отмяната му, като не се сочат пороци на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От него е постъпила писмена защита, с приложено удостоверение за наследници на дядо му Петър Христов Йосифов, изх. № 983/30.03.2004 г., издадено от община - Габрово. Ответната страна - Кмет на община - Габрово, редовно призован, не изпраща представител. От юрк. Ирена Митева, процесуален представител на община Габрово, е депозирано писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно обосновано заключение, че решението, като правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. Решението на Административния съд - Габрово е правилно и законосъобразно, не са налице касационни основания за отмяната му. Споделят се изложените в него изводи за недопустимост на жалбата по отношение на имотите, записани като собственост на община - Габрово, досежно достъпа до гробищата и площта на гробищната територия, а също и на асфалтовия път, водещ към селото, с основание производството по делото в тази му част е било прекратено, а и не се поддържа, съгласно заявеното в приложената своевременно писмена защита. В останалата си част касационната жалба е неоснователна. Съдът, след като е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, включително и заключението на вещото лице, неоспорено от тях, е стигнал до законосъобразния извод, че границите на ПИ 14218.621.10 са правилно нанесени, а претенцията, че жалбоподателят е собственик на по-голяма площ от посочената както в процесната КК (761 кв. м.), така и в документа му за собственост (600 кв. м.), говори за наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен, след което е налице възможността за изменение на КК и КР. Същата възможност е налице и по отношение на частите от съседните имоти, за които се твърди, че навлизат в имота на жалбоподателя, а след като ливадата, обозначена на КК с идентификатор 14218.290.190 е собственост на наследниците на Петър Йосифов, между които е и жалбоподателя, няма пречка да се изготви протокол по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, след което да се реализира и изменение на КК, съобразно действителното ползване на имота, описано от вещото лице. По отношение на оплакването за неправилна преценка досежно ненанесените в КК сгради - сушина порта и основи на изгоряла сграда, настоящата инстанция също не намира основания за отмяна на решението. Доводите си касационният жалбоподател основава на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г., като не е недопустимо да разширяват приетите в Закона граници - чл. 23 ЗКИР определя кои са обектите на кадастъра: поземленият имот, сградите, включително изградените в груб строеж, самостоятелните обекти в сграда, с конкретизацията им, съгласно § 1, т. т. 1 и 2 от ДР на ЗКИР, както правилно е отчетено в протокол № 94/2007 г. - пункт 27, по т. 2 от обсъденото възражение на Петров. Неговите намерения за възстановяване на покрива на изгорялата сграда са неотносими към съдържанието на КК, те биха били законни само при снабдяване с необходимите строителни книжа, при предвиждане в плана и пр., но не са в зависимост от нанасянето в кадастъра. Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да се коментират, те меко казано, са направени некоректно - некомпетентност на съдебния състав се установява пред касационната инстанция не със субективни твърдения, а чрез точни и конкретни касационни основания, обосновани с приети пороци на съдебен акт. Поради гореизложеното, следва да се отхвърли касационната жалба, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,