Решение № 7993 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2017 г.

Решение № 7993 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на здравеопазването срещу решение № 3217 от 10.05.2017 г. по адм. дело № 2357/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменен негов мълчалив отказ за признаване на професионална квалификация "лекар" по заявление с вх. № УДО-К-143 от 08.11.2012 г., подадено от С. К. Д., преписката е върната за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че заявителката не е отговорила на отправеното до нея предложение да се яви на държавни изпити, поради което и органът не се е произнесъл с окончателен административен акт. Счита, че не е налице мълчалив отказ. Комисията детайлно е обсъдила цялата налична информация и в тази връзка е направеното предложение Д. да се яви на държавни изпити, с оглед признаването на съответната професионална квалификация. Иска отмяна на оспорваното решение. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - С. К. Д., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира направени разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отмени мълчалив отказ на заместник-министъра на здравеопазването да признае на С. Д. професионална квалификация "лекар" по заявление с вх. № УДО-К-143/08.11.2012 г., съставът на АССГ е установил следното: Административното производство по признаване на професионална квалификация "лекар - доктор на медицинските науки - офталмолог" е започнало по заявление на С. К. Д. с вх. № УДО-К-143/08.11.2012 г. АССГ е приел, че според представените документи, заявителката е завършила висше образование по специалност "медицина" в Пекински университет - К. Н. Р. (КНР), с докторска степен "Офталмология". АССГ е приел, че на проведено заседание на 11.02.2013 г., с протокол № 211, Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на здравето (Комисията) е взела решение, да се изискат допълнително документи от жалбоподателката и след представянето им, преписката да се предостави за становище на проф. И. Митов, за съответствие с нормативните изисквания за придобиване на специалност "Очни болести" в Р. Б. и евентуално за възможността за прилагане на § 3б от Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК). С писмо изх. № УДО-К-143/22.02.2013 г. органът е изискал от заявителката да представи необходимите документи, заверени по надлежен ред с апостил и консулска заверка. В последващи писма изх. № УДО-К-143-12; 98-76 от 26.06.2013 г. и с изх. № УДО-К-143-12 от 17.07.2013 г., с аналогично съдържание е указано, че изисканите документи следва да бъдат заверени съобразно Правилника за легализациите, заверките и преводите на книжа (утвърден с ПМС № 184 от 1958 г.), т. е. заверени от МВнР на КНР, като щемпела на МВнР на КНР да бъде легализиран от българско дипломатическо или консулско представителство в Китай. Съдът е приел, че след представяне на изисканите документи, с протокол № 236 от 02.10.2013 г., Комисията е взела решение, на основание § 3а, ал. 2 от ДР на ЗППК, да предложи на министъра на здравеопазването, да предложи на заявителката да се яви на държавните изпити, посочени в чл. 12 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно- квалификационна степен "магистър" (Наредбата), а именно вътрешни болести, хирургически болести, акушерство и гинекология, детски болести, хигиена, инфекциозни болести, епидемиология и социална медицина. С писмо № УДО-К-143-12 от 14.10.2013 г. Д. е уведомена за решението на Комисията. С последващо писмо изх. № УДО-К-143-12 от 07.02.2014 г. заявителката отново е насочена да се яви на държавни изпити по чл. 12 от Наредбата. АССГ е приел, че с определение № 5346 от 12.05.2015 г. по адм. д. № 4385/2015 г. по описа на Върховния административен съд е очертан предметът на спора, а именно мълчалив отказ на заместник-министъра на здравеопазването да признае на С. Д. професионална квалификация "лекар". Съдът е приел, че органът взема решение за признаване или отказва да признае професионалната квалификация по съответната професия в срок до три месеца от датата, на която са подадени заявлението и всички необходими документи, въз основа на предложение на Комисията по чл. 79 ЗППК. Предвид отправеното предложение за полагане на съответните изпитни дисциплини и липсата на данни заявителката да е потвърдила или отхвърлила така направеното предложение, съдът е обосновал извод, че органът по признаване на професионална квалификация има задължението да се произнесе с нарочен писмен акт дали признава или отказва признаване на професионална квалификация по съответната професия. Въз основа на тези изводи АССГ е върнал преписката на органа по чл. 84 ЗППК за произнасяне по заявлението на С. К. Д.. Решението е правилно. Приложното поле на ЗППК е съобразено с изискванията на Европейския съюз (ЕС), като с нормите на националното ни законодателство изчерпателно са уредени правоотношенията във връзка с признаване на професионални квалификации както на държави - членки на ЕС, така и на граждани на трети държави. С посочения нормативен акт е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Законът визира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Р. Б. на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 ЗППК). Професията "лекар" е регулирана професия по смисъла на § 1 от ДР на ЗППК - включена е в Списъка на регулираните професии в Р. Б.. Достъпът до тази професия е подчинен на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗППК, признаването на професионални квалификации се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО. От приетия на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 Списък за признаване на професионални квалификации за професията "лекар" е видно, че с него са въведени изискванията на посочената в закона европейска директива. Те се отнасят до наименованията на специализираните обучения по медицина и минималната продължителност по съответната специалност. Достъпът и упражняването на регулирана професия в Р. Б., когато е обвързана с притежаване на определени професионални квалификации, се признават от съответния орган при същите условия, които се прилагат към завършилите в страната граждани. С. Д. е подала заявление с вх. № УДО-К-143/08.11.2012 г. за признаване на професионална квалификация "лекар" пред компетентния орган, съпроводено от конкретни документи. В тримесечен срок от датата, на която заявлението е прието в цялост, органът по признаването е следвало да се произнесе по заявлението от 08.11.2012 г. Този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, попадащи под общата система за признаване на квалификациите. В случай на отказ органът трябва да посочи конкретните причини за постановяването му. Административният орган, при изрично отправено до него искане от Д. и задължение за произнасяне, не се е произнесъл в предвидения от закона срок - до 08.02.2013 г., поради което е формирал мълчалив отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния такъв, тъй като не представлява само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът преценява неговата законосъобразност предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. Компетентен да се произнесе по заявлението на Д. е заместник-министъра на здравеопазването, предвид делегирано на основание чл. 4, ал. 2 от ЗППК правомощие от компетентния съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗППК министър на здравеопазването, със заповед № РД-15-359 от 02.04.2012 г. и заповед № РД-15-1249 от 07.12.2012 г. В настоящия случай заместник-министърът на здравеопазването не се е произнесъл по направеното пред него искане за признаване на специалност "лекар", придобита в КНР през 2004 г., въпреки че е задължен да направи това в 3-месечен срок от постъпване на заявлението (чл. 84, ал. 1 ЗППК), като издаде удостоверение за признаване на съответната професионална квалификация по утвърден образец (чл. 84, ал. 3 ЗППК) или издаде мотивирана писмена заповед, с която да откаже признаване на професионалната квалификация (чл. 84, ал. 4 ЗППК). Възражението, че мълчалив отказ не е формиран, тъй като срокът за произнасяне не е изтекъл поради това, че Д. не е дала писмен отговор дали ще държи изискуемите държавни изпити и наличието на висяща административна преписка по същото искане, е неоснователно. При липсата на акт за прекратяване на процедурата по признаване на квалификация по реда на чл. 78, ал. 3 ЗППК следва да се приеме, че органът дължи произнасяне по отправеното заявление с вх. № УДО-К-143/08.11.2012 г. Бездействието на административния орган е в противоречие с нормативните изисквания за постановяване на изричен административен акт. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, а постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 (шестстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ от 21.03.2018 г., с отбелязване, че договореното възнаграждение е платено в брой. Направеното от страна на касатора възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и фактът, че размерът му е към минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение