Решение № 5689 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2019 г.

ВАСVII отделение18.05.2020 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/09.10.2019 г. по адм. д. № 95/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА община Кюстендил, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 17-19, сумата от 2888, 88 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5689 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2019 г., VII о., докладчик съдията Владимир Първанов Образувано е по жалба на община Кюстендил, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител срещу решение № 228/09.10.2019 г. по адм. д. № 95/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение №РД-02-36-1582/11.12.2018 г. на заместник министъра и ръководител на УО на ОПРР Д. Николова В ЧАСТТА ПО Т. 1 за установено нарушение, свързано с незаконосъобразна Методика за оценка. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Съдът неправилно приел, че Методиката за оценка затруднява свободната конкуренция и е потвърдил преценката на Управляващия орган. Твърди се, че неправилно е игнорирано заключението на вещите лица по делото относно това, дали заложените технически критерии са относими към годността и възможностите на кандидатите. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена наложената финансова корекция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна. Ответната по жалбата страна – Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Костов оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на община Кюстендил, представлявана от кмета срещу Решение № РД-02-36-1582/11.12.2018 г. на заместник министъра и ръководител на УО на ОП "Региони в растеж", с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 143, § 2 във вр. с чл. 2, § 15 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 във вр. с чл. 160 от Регламент 1046/2018 г. на ЕП и Съвета във вр. със заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, органът е приключил сигнала за нередност по проведената обществена поръчка; По т. 1 от решението на органа е установена нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Наложена е финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор или 62 580 лв. с ДДС. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани всички относими към производството доказателства, при което са изяснени релевантните обстоятелствата, нужни за постановяване на обоснован и правилен съдебен акт. Страните не спорят по изяснената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка. Събрани са доказателства за поведението на страните в производството, за предприетите от тях действия във връзка с провеждане на обществената поръчка, осъществения поетапно контрол и предприетите във връзка с констатациите от този контрол действия. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че не следва да преповтаря подробно описаната от състава на Административен съд – Кюстендил фактическа обстановка. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия, в изискуемата по закон писмена форма и съдържа фактически и правни основания съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Установено е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на оспорения акт. С изпълнението на процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, на адресата на акта е осигурена възможност за защита на законните си права интереси. В хода на производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция не се оспорва обстоятелството, че бенефициерът е уведомен за получения сигнал за нередност № 618 от едноименния Регистър УО и за стартиралата процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, подробно е описала констатираните нередности и е указала възможността за писмени бележки и възражения с писмо изх. № 99-00-6-1075/1 от 09.10.2018 г. Административният съд е посочил, че утвърдените от възложителят критерии за възлагане на поръчката се включват в правилото по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП "оптимално съотношение качество/цена" посредством формиране на комплексна оценка /К0 с максимален брой точки 100. Класирането на офертите се извършва в зависимост от КО на участника по Методика, която представлява сбор от точки по отделни показатели. Показателите са два: Т – Техническо предложение с 60 максимален брой точки и П – Предлагана цена с 40 максимален брой точки. В показателя Т са включени два Подпоказатели: Т1 "Методология за решаване на проектанска задача" - 20 точки и Т2 "Технология и организация за изпълнението на строителството" - 40 точки. Във всеки от Подпоказателите са определени минимални изисквания, оценявани с по 10, съответно 20 точки, които се надграждат с допълнителни изисквания. Скалата по Т1 е тристепенна – 10, 15 и 20 точки, а по Т2 е също тристепенна, но с 20, 30 и 40 точки. На оценка подлежат предложенията, които отговарят на минималните изисквания за съдържанието на отделните части от офертата. Съдът е приел, че при извършване на сравнителен анализ на всеки от критериите по подпоказател Т1 е видно, че оценявано с по-голям брой точки е предложението на участник, в което организацията на работа е разписана по-подробно и детайлно на ниво отделна задача в сравнение с описанието на организацията на работа според минималните изисквания, като в тях участникът следва да посочи разпределението на дейностите и отговорностите между екипа и начина на вътрешен контрол, а в останалите изисквания има раздробяване на дейностите по отделни задачи със задълженията и отговорностите на служителите и прогнозата за качество на тяхното изпълнение. Съдът е направил извод, че се касае за описание на организацията на работния процес и на екипа по изпълнение на услугата, като по-голям брой точки ще получи по-подробното описание на посочените обстоятелства, като така комисията на възложителя ще оценява предложенията на кандидатите с оглед пълнотата и начина на представяне на информацията относно организацията на изпълнението на дейностите по инвестиционното проектиране в нарушение на забраната по чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. По отношение на Подпоказателя Т2 съдът е приел, че в същите липсват точни и конкретни указания относно изискванията за присъждане на определен брой точки, което не позволява обективна оценка. Прието е, че приетата Методика дава неограничена свобода на избор и не гарантира реална конкуренция в нарушение на забраната по чл. 70, ал. 5, изр. последно от ЗОП и с прилагането й възложителят е ограничил конкуренцията и е създал предпоставки за некласиране на икономически по-изгодни оферти, което би довело до вреда на средствата от ЕСИФ. Решението е правилно. Съдът е установил относимата за спора фактическата обстановка и въз основа на нея е обосновал правилен извод, който се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия (чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ). Актът съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му, подписан е от издателя си, като е изведен с номера и дата през деловодната система на администрацията при органа. Видно от оспорения акт, органът е посочил с думи и с конкретни правни норми – чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 във вр. с чл. 70, ал. 5, изр. трето във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, нарушения именно на правилата за определяне на изпълнител. Това значи, че той се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. В съответствие с чл. 143

1

от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122

2

от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Легално определение на понятието нередност се съдържа в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Видно от съдържанието на разпоредбата дефиницията на понятието "нередност" съдържа три елемента: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. което води до нарушение правото на ЕС или на национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС и 3. което има или би имало за резултат нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Между страните не се спори, че община Кюстендил е икономически оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., тъй като участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕСИФ, бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Първият елемент от определението за нередност е налице. Като основание за определяне на корекцията от ръководителя на УО е констатирано нарушение изразяващо се в незаконосъобразна методика за оценка, в противоречие с чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП във вр. с чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Съгласно чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП, в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. В съответствие с чл. 33, ал. 1, изр. Второ от ППЗОП , пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. В документацията за обществената поръчка е предвидено предложението на участник по подпоказател Т1 да бъде оценявано с по-голям брой точки, когато организацията на работа е разписана по-подробно и детайлно на ниво отделна задача в сравнение с описанието на организацията на работа според минималните изисквания. Относно критериите по подпоказател Т2 липсват точни и конкретни указания относно изискванията за присъждане на определен брой точки, което не позволява обективна оценка. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Правилен е изводът на административния съд, че така утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите, дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение на офертите, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП. Пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите с оглед императивната забрана на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. В съответствие с чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗОП, възложителите нямат право да изискват от кандидатите или участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е игнорирал заключението на вещите лица по делото. Съгласно чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Съдът е извършил подробен анализ на процесната Методика на възложителя, като същевременно е посочил изискванията в техническата документация, коментирани от вещите лица, на които следва да отговарят предложенията, не са част от задължителното оценяване на участниците, поради което не се включват във формиране на класирането от комисията. Преценил е точно, че изводите на вещите лица имат правен характер, поради което не следва да бъдат обсъждани и съобразявани. В рамките на самостоятелната си преценка АО законосъобразно е определил финансовата корекция в минимален размер на 5 %, която подробно е обосновал в решението си, в съответствие с естеството и сериозността на допуснатото нарушение и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Правилно е съобразено и че след изменението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 85/2017 г./ за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПРР и е отхвърлил жалбата на община Кюстендил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на МРРБ следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 2888, 80 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските и документи за извършено плащане. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, тъй като същият е минималния такъв по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Цитирани разпоредби

5
  • чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ
  • чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ
  • чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ
  • чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ
  • чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ