Решение № 5975 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Билла България ЕООД с ЕИК 130007884, чрез представител по пълномощие - юрисконсулт Ю. Г.-К., срещу Решение 5243/04.08.2023 год. по адм. дело 5206/2023 год. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 278/14.03.2023 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и решение на КЗП по т. 37 съгласно Протокол 10/08.03.2023 год. на жалбоподателя е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът, при измерване на теглото на хранителни стоки, предлагани за продажба в насипно състояние в търговските му обекти, да включва в теглото им и грамажа на опаковката (пластмасова купа), което оскъпява продажната им цена, по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. чл. 68в от ЗЗП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът не е обсъдил изложените от него доводи във връзка с организацията на работа в търговските обекти Билла, съгласно която при продажбата на хранителни стоки в насипно състояние, поставени в пластмасова кутия, кутията да се тарира от съответния служител на щанда, т.е. същият да предприеме действия по изваждане на теглото на опаковката от теглото на стоката, като цената на опаковката се начислява отделно, според теглото на пластмасовата кутия, съгласно изискванията на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (обн. ДВ бр. 91/2021 год.), в случая 0,20 лв. В тази връзка излага твърдение, че не се касае за практика от страна на търговеца, а за евентуална грешка от страна на служител в обекта, тъй като БИЛЛА е положила в достатъчна степен усилия и е създала необходимата организация за обучение на служителите за процесите на работа, включително обслужване на клиентите на топла и деликатесна витрина. В продължение на изложените аргументи за задълженията на дружеството по цитираната наредба се сочи, че дори да е налице формално нарушение на ЗЗП, то не може да бъде тълкувано като нелоялна търговска практика, доколкото причината за евентуалното нарушение не е типична за нарушения от този вид. Тъй като БИЛЛА се е придържала изцяло към задълженията си на бизнес партньор по смисъла на наредбата, то евентуалното наличие на нарушение се дължи на неяснотата по приложението и липсата на координация в работата на отделните органи тези в областта на защита на потребителите и тези по наредбата. Намира, че в случая е следвало административнонаказващият орган да предупреди БИЛЛА, че счита начина на формиране на цената за незаконосъобразен, дори да съдейства със становище относно изискванията, които дружеството следва да прилага с оглед опазване на околната среда от въздействието на пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ). Касаторът излага и твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на органа. Счита, че доколкото органът е констатирал несъответствие в цената само по отношение на три от хилядите предлагани в БИЛЛА артикули, при тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице установена практика, която да бъде определена като нелоялна. С оглед обема на дейността на търговеца се касае за единичен и изолиран случай. Намира, че прогласените в ЗЗП цели не предполагат прилагането на закона по начин, който да обосновава извод за нелоялна търговска практика при всяка възникнала грешка при или по повод упражняване на търговска дейност, поради което и не може да се приеме, че установеното в случая несъответствие, с оглед всички обстоятелства, засяга икономическите интереси на потребителя в степен, налагаща предприемането на мерки за защита по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП. В тази връзка касаторът счита, че е налице нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяна на заповедта. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В молба от 27.03.2023 год. пълномощникът на касатора не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, като предлага съдебното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало при извършена съвместна проверка от служители на КЗП, представители на БАБХ и НАП в търговски обект на Билла България ЕООД, находящ се в гр. Враца, ул. Илия Кръстеняков 1, резултатите от която са отразени в Констативен протокол К02742286/21.02.2023 год. При проверката е направена контролна покупка на хранителни стоки в насипно състояние от витрина пилешка кавърма, пълнена чушка с булгур и гъби, салата лютеница с боб и гриловани маслини с чили и билки. Хранителните продукти са били поставени от служителя на магазина в пластмасови кутии, на които бил залепен етикет с информация за теглото, цената за единица мярка (кг) и продажната цена. Установено било, че теглото на пластмасовата кутия (тара) не е било изключено при измерване на везната и е включено в грамажа на закупените хранителни стоки. Установено било също, че на видно място на щанда е поставена табела, на която за биоразградимите опаковки за еднократна употреба е посочена цена за 1 бр. 0,20 лв., като същата цена била посочена и за всички видове пластмасови опаковки. При маркиране на покупките на касата било установено, че цената на опаковките е включена отделно в калкулацията. След легитимирането на служителите на КЗП, представител на търговеца е измерил закупените четири артикула, но без същите да бъдат поставени в пластмасови купи, а в найлонов плик, при което е била установена разлика в грамажа, равняваща се на теглото на пластмасовата кутия. Направен е извод, че теглото на стоката, в което е включена и тарата, оскъпява продажната цена на реално полученото от потребителя количество. На 16.02.2023 год. била извършена проверка в търговски обект магазин Билла в гр. Монтана, обективирана в Констативен протокол К-2742902. Установено било, че в магазина е налична витрина за продажба на опаковани от търговеца хранителни стоки, в пластмасови кутии, като стоките се продавали и в насипно състояние на витрина. Извършена била контролна покупка на кутия с черни маслини мамут, с поставен етикет, съдържащ информация, както следва: тегло 0,260 кг, тара 0,004 кг, цена за 1 кг 6,90 лв., продажна цена 1,79 лв., цена за опаковката 0,20 лв, и обща сума 1,99 лв. На видно място на щанда била поставена описаната по-горе информационна табела за цената на опаковките. При извършеното допълнително измерване на количеството маркирани маслини без пластмасовата опаковка била установена разлика в грамажа им, като поставени директно на везната маслините били с тегло от 0,255 кг. Констатираната разлика в теглото водело до оскъпяване на продажната цена на реално полученото от потребителя количество. С оглед горните констатации, КЗП приела, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. чл. 63в от ЗЗП, като действията на търговеца противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени. Недобросъвестността на търговеца се изразява в това, че вследствие некоректното му поведение потребителите понасят финансови загуби, тъй като при оразмеряване на избрани от тях хранителни продукти, предлагани за продажба в насипно състояние, в теглото им е включена и тарата (теглото на опаковката), което води до заплащане на по-висока цена, а втори път опаковката се заплаща по фиксирана цена 0,20 лв./брой. С оглед на горното, органът е формирал извод, че потребителят реално заплаща стойността на опаковката два пъти на различна цена веднъж таксувана в теглото на стоката, втори път отделно. Въз основа на горното била издадена Заповед 278/14.03.2023 год. на председателя на КЗП, с която на касатора било забранено използването на нелоялна търговска практика. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че нарушението е ясно описано от административния орган и не оставя съмнение в какво се изразява нелоялната търговска практика, а именно търговецът не посочва, че при закупуването на стока теглото на опаковката (тарата) се измерва и заплаща заедно с количеството на избрания хранителен продукт, като цялостното представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Посочил е, че пазарното поведение на търговеца, изразяващо се в липса на информираност за потребителите за това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната стока, представлява недобросъвестност от негова страна, което поведение е заблуждаващо за потребителя и е пречка за вземането на информирано решение. Сочи, че точно за средния потребител заплащането на опаковката, в която му се предлага готовата храна, като част от цената й, е неприемливо и е предпоставка за промяна на икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение за закупуването на стоката, е изписаната продажна цена. Аргументира се, че потребителят следва да има цялата вярна и точна информация за нетното тегло на продукта, за да може да вземе своето решение за закупуването му, а не всеки път да иска информация за тарата, теглото на стоката и общото тегло. Съдът приема, че наложената с оспорената заповед ПАМ има освен преустановителен ефект, то и превантивен такъв. Посочил е, че заповедта има за цел да укаже на търговеца, че конкретно установеното поведение - двукратно заплащане на тарата, веднъж като самостоятелен артикул и втори път чрез премерване ведно със съдържанието на кутията) осъществява състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 и на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП да я забрани и за в бъдеще. По този начин се осуетява продължаването на вече започнато въвеждане в заблуждение на средния потребител, както и осуетяване занапред въвеждането в такова. Сочи, че ако не бъде издадена заповед, дори при преустановяване на нарушението преди издаването й, то търговецът няма да е наясно каква нелоялна търговска практика не следва да прилага занапред. Съдът е формирал и извод, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги, както и в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото прилагането на нелоялна търговска практика, независимо дали е преустановено в момента на нейното установяване, не следва да бъде допускано и занапред. Въз основа на горното съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора са свързани с оспорване извода на административния орган и на съда за осъществяване при упражняване на дейността на търговеца нелоялна търговска практика, доколкото се твърди, че констатациите на органа при извършените проверки представляват изолирани случаи. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б 68м от ЗЗП. Видно от разпоредбата, нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на добросъвестност и професионална компетентност е дадена в §13, т. 28 от ДР на ЗЗП. Тя безспорно е изградена на базата на оценъчни понятия в областта на добрите нрави, което значи, че съдът следва да извърши преценка в контекста на фактите по делото и добрите постижения в процесната област. Безспорно е, че стоките, които търговецът продава в обекта си в гр. Враца, ул. Илия Кръстеняков 1 (хранителните продукти, които се предлагат в насипно състояние и от които са извършени контролните покупки) не са предварително опаковани, което изисква използването на опаковка, в която да бъдат поставени, за да бъдат продадени съответните количества. За опаковка са ползвани в случая пластмаси кутии, за които с информационна табела е указано, че се заплащат допълнително на цена от 0,20 лв. Пластмасовата кутия е материален предмет и има своето тегло (тара). Това тегло не е част от продукта, който се поставя в опаковката и за който безспорно търговецът е поставил на видно място цена за килограм, а потребителят заплаща цена, съответна на закупеното количество. Не се спори по делото, че средството за измерване на касатора на закупената храна е предназначено да замерва тарата самият той сочи, че тази функция е предвидена на измервателните устройства, че процесът по отмерване изисква тя да бъде предварително активирана чрез съответния бутон и въвеждането й чрез бутона enter на устройството, че служителите на търговеца БИЛЛА са предварително обучени да вземат тарата при отмерване на артикули, продавани в насипно. Не е и спорно, че цената на опаковката, без значение дали същата е биоразградима или пластмасова, се заплаща отделно по обявената й цена в случая 0,20 лв. Също толкова безспорно е установено, че при извършената контролна покупка, цената на пластмасовата опаковка за всеки закупен продукт е начислена на каса в общата цена на покупката, формирана от единичните стойности на продуктите според отмереното тегло, ведно с тарата. Касаторът не оспорва и фактът, че при извършено повторно измерване на теглото на хранителните продукти без същите да са поставени в пластмасов опаковки, след легитимиране на служителите на КЗП, е установено различие в теглото, равняващо се именно на теглото на опаковките. Лоялната пазарна практика, а и принципът на добросъвестност, изискват търговецът да не включва в теглото на закупената храна и теглото на амбалажа. Включването на теглото на опаковката в теглото на закупената от потребителя храна автоматично води до промяна на обявената цена за килограм или до заплащане на теглото на опаковката на цената за килограм на съответния продукт. Видно е, че поведението на търговеца не отговаря на честната търговска практика, на стандарта за поведение, който при отчитане на горното знание за релевантните факти, се очаква да бъде спазван и изисква предоставяне на потребителя на количество, съответно на заплатената от него цена, която е предварително обявена. В процесния случай от страна на жалбоподателя е осъществена именно визираната в закона нелоялна търговска практика, доколкото липсата на информираност за това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната стока, означава недобросъвестност от страна на търговеца. Не може да се приеме, както твърди касаторът, че се касае за изолирани случаи, в резултат на погрешни действия на служителя. Точно тази практика - заплащането на теглото на опаковката по цена на килограм на съответната поставена в нея стока, при това без предварително да е налична каквато и да било информация в тази насока, е надлежно доказана по делото чрез извършената друга проверка на 16.02.2023 год. в търговски обект на БИЛЛА, находящ се в гр. Монтана, бул. Акад. И. Дуриданов 2 установени разлики в теглото на закупения контролен продукт (черни маслини мамут) със и без теглото на опаковката. В тази връзка, не се спори, че този продукт също се продава в насипно състояние, независимо че е опакован индивидуално според отмерено количество от самия търговец, доколкото това не е оригиналната опаковка на производителя на стоката. Видно от горното първият елемент на фактическия състав на нелоялната търговска практика е осъществен. Правилен е и изводът на съда, че тази практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Доказано е, че търговецът продава стока в количество по-малко от действително закупеното, което е заблуждаващо за потребителя и е пречка за вземането на информирано решение. За средния потребител заплащането на опаковката, в която му се продава хранителния продукт, веднъж според цената на стоката, а втори път самостоятелно, според обявената цена за самата опаковка, е неприемливо и е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение дали да закупи една стока или не, е изписаната продажна цена. Правилно административният съд е приел, че потребителят следва да има цялата - вярна и точна информация за нетното тегло на продукта, за да може да направи своето решение, а не да се налага всеки път да иска информация колко тежи тарата, колко стоката и колко тежат общо двете, за да вземе решение дали да извърши покупка или не. С оглед установеното наличие на хипотезата на чл.68г, ал. 1 от ЗЗП, административният съд е извършил правилна преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Трайна е съдебната практика, че преустановяването на нелоялната търговска практика към датата на издаване на заповедта не рефлектира върху нейната законосъобразност. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, наложената ПАМ има не само преустановителен, но и превантивен характер. В разпоредителната част на акта се съдържа конкретна забрана за използване на практиката продуктите в насипно състояние да включват в теглото си и тарата (грамажа на опаковката), което оскъпява продажната им цена, а не единствено цитиране на приложената правна норма, която представлява принципна забрана за осъществяване на съответната нелоялна практика. Ето защо административният акт е съобразен с материалния закон и неговата цел. Напълно неотносими към настоящия спор са доводите на касатора, свързани със задълженията му във връзка с мерките за постигане на устойчиво намаляване на употребата на определени пластмасови продукти за еднократна употреба. Констатираната нелоялна търговска практика няма отношение към обявената продажна цена на пластмасовата опаковка и задължението за нейното заплащане от крайния потребител, а към факта, че освен тази цена, потребителят заплаща и теглото на опаковката според обявената за продукта цена. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се следват разноски. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,