Решение № 3490 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2008 г.

Решение № 3490 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби от Ангел Симеонов Николов - кмет на община Самоков, чрез пълномощника му - адв. Владимир Георгиев и от ОИК - Самоков, чрез председателя и Любомир Асенов Василев, против решение № 649/12.11.2008 г., постановено от Административен съд - София област, седми състав, по адм. д. № 900/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 104, ал. 3 от ЗМИ и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА вр. чл. 104 от ЗМИ, административният съд е отменил по оспорване на Цветан Генчев Цветанов от гр. Самоков и на ПП "Герб", със седалище - гр. София, представлявана от председателя си Цветан Генчев Цветанов, решение № 287 по протокол № 25/9.10.2008 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - гр. Самоков, като незаконосъобразно и е върнал делото във вид на преписка на ОИК при община Самоков за произнасяне по същество на искането, направено от Цветан Емилов Сичанов, заведено в деловодството на общинска администрация - Самоков с вх. № 91-00-187/6.10.2008 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: С обжалваното решение ОИК - Самоков е оставила без разглеждане сигнал вх. № 91-00-187/6.10.2008 г., подаден от Цветан Емилов Сичанов с искане за предсрочно прекратяване на мандата на кмета на община Самоков, поради липса на документи по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗМСМА, установяващи наличието на основания по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и е прекратено производството, образувано пред ОИК - Самоков като недопустимо. ОИК е приела също, че от подадения сигнал от Цветан Емилов Сичанов, който е кандидат за кмет на община Самоков при проведените местни избори през 2007 г., издигнат от ПП "Герб", като е и председател на организацията на ПП "Герб" в община Самоков, не става ясно дали ОИКМИ - Самоков се сезира от ПП "Герб" или от Цветан Сичанов като физическо лице. Съдът е приел, че за оспорващите е налице правен интерес от оспорването на административния акт-решението на ОИК, което подлежи на оспорване съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА, вр. чл. 104 от Закона за местните избори (ЗМИ). Приел е, че след като в разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА се посочва редът по чл. 104 от ЗМИ за оспорване на решението на ОИК, този ред включва и изброените субекти, имащи право на жалба. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят Цветан Емилов Сичанов е бил регистриран като кандидат за кмет на община Самоков, то той разполага със съществуващо пасивно избирателно право. При евентуално позитивно решение на ОИК за предсрочно прекратяване на правомощията на действащия кмет на община Самоков ще се стигне до провеждане на частични избори за кмет на община Самоков и с това ще се създадат права на оспорващия Цветан Емилов Сичанов да участва отново в изборите като кандидат за кмет на общината. Също така съдът е сезиран и с жалба от ПП "Герб". Интересът на политическите партии като субект в изборния процес произтича от разпоредбите на Закона за политическите партии - чл. 2, ал. 2 и за този жалбоподател също е налице правен интерес, тъй като се открива възможност за провеждане на нови частични избори, което е в пряка връзка с функцията, за която е създадена. Разглеждайки по същество подадените жалба съдът е приел, че те са основателни и оспореното решение на ОИК - Самоков следва да се отмени. Съгласно правната норма на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА липсва процесуална възможност за оставяне на искането без разглеждане и прекратяване на процедурата, както неправилно е приела ОИК. В касационните жалби се правят доводи за недопустимост и неоснователност на подадените жалби, респективно - на постановеното от съда решение. Поддържа се становище за липса на правен интерес за жалбоподателите от оспорване на решението на ОИК. Подаденият от Сичанов сигнал не е с характер на жалба и на искане по смисъла на чл. 24 от АПК за издаване на индивидуален административен акт. Както подалият сигнала като физическо лице, така и ПП "Герб" не са активно легитимирани да обжалват решението на ОИК поради липса на правен интерес. Действително с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията се въвежда обща клауза на обжалваемост на административните актове, но задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на правен интерес от съдебно обжалване. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, тези, в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В случая жалбоподателят и в двете си качества не установява наличието на пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на ОИК. Обстоятелството, че при евентуално решение за предсрочно прекратяване пълномощията на действащия кмет ще се проведат нови частични избори не обуславя наличието на правен интерес, тъй като то не гарантира, че господин Сичанов ще бъде избран за кмет. Ответната страна ПП "Герб", чрез пълномощника си - адв. Митов оспорва касационните жалби като неоснователни и моли да се постанови решение, с което да се остави в сила решението, постановено по адм. д. № 900/2008 г. по описа на Административен съд - София - област. Ответникът Цветан Емилов Сичанов счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са частично основателни. Съгласно чл. 120, ал. 2 Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. С разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗМСМА това не е сторено, относно решенията с които не се прекратяват предсрочно правомощията на кмета. Посочването на реда за обжалване на решенията, с които се прекратяват правомощията не включва забрана за обжалване на останалите решения, с които това не е направено. Безспорно е, че решенията на ОИК и в двете хипотези имат характер на индивидуални административни актове и поради това, с оглед изложените по-горе съображения оспорването им по съдебен ред е допустимо на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията и съобразно разпоредбите на АПК, включително чл. 127, ал. 2 АПК, сочещ, че съдилищата не могат да отказват правосъдие под предлог, че няма правна норма. В тези случаи, следва да се прецени, кои лица са засегнати от административния акт и имат правен интерес да го обжалват, тъй като този интерес е абсолютна предпоставка за обжалване пред съда. Съгласно решение № 21/1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд "засягане" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е налице, когато административният акт нарушава или застрашава права или законни интереси на гражданина или юридическото лице. Решаващ е правния ефект от административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси преценката, следва да се извършва след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на административния акт и съответната правна уредба. Неблагоприятно засягане е на лице, когато се прекратяват или ограничават съществуващи субективни права или е налице невъзможност за упражняването им, създават се или се увеличават обема на съществуващи задължения, т. е. пряко неблагоприятно се отразяват в правната сфера на гражданина или юридическото лице. Задължителното конституционно условие обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува е възпроизведено и в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК. В конкретния случай не се установява наличие на пряк и непосредствен интерес от обжалване на административния акт. В случаите на прекратяване на правомощията на кмета правните последици рефлектират върху неговата правна сфера, а за жалбоподателя не възниква възможност да заеме мястото му, тъй като правоотношенията по избора приключват с полагането на клетва от избрания кандидат. При обратната хипотеза (за конкретния казус) възникват основания за провеждане на частични избори, но от това не следва, че се гарантира, че жалбоподателят или друг кандидат от неговата политическа партия, че ще бъде избран. Освен това прякото засягане на правната сфера, означава административния акт да води до лишаване или ограничаване на съществуващи права, а не на такива, които биха възникнали в бъдеще, или до пораждането на задължения, каквито в случая, не са налице. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби са определение № 7974/2008 г. по адм. дела № 7243/2008 г. и решение № 7875/2008 г. по адм. дело № 6687 от 2008 г. на ВАС. В описаните по - горе случаи на решения на ОИК, с които се отказва да бъдат прекратени правомощията на кмета е налице възможност за оспорването им от прокурора, предвид конституционните му задължения да следи за спазване на законността (чл. 127 от Конституцията на Република България и чл. 16 и чл. 147, ал. 2 АПК). В конкретния случай по делото липсват данни да е сезирана СОП в сроковете за обжалване на административния акт. Налага се извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба и е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3, във вр. чл. 209, т. 2 и чл. 218, ал. 1 и 2 АПК. Ако не се възприеме изложеното, относно основанията по чл. 209, т. 2 АПК и касационните жалби се разгледат съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК. От редакцията на чл. 42, ал. 3 ЗМСМА следва, че за ОИК не са налице основания за оставяне без разглеждане на сигналите относно основанията по чл. 41 ЗМСМА. В тези случаи ОИК следва да се произнесе с решение, като прекрати или откаже да прекрати правомощията на кмета в зависимост от това дали са налице законовите предпоставки. Не съществуват ограничения в нормативните актове за това, кои лица могат да изпратят до ОИК документите по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗМСМА. В този смисъл основателно Административният съд е приел, че оспореното решение (с което е оставен без разглеждане сигнал от 6.10.2008 г., с искане за предсрочно прекратяване на мандата на кмета) е незаконосъобразно и го е отменил и върнал преписката на ОИК за произнасяне по същество. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: Постановеното решение е процесуално недопустимо с оглед липсата на правен интерес за жалбоподателите от обжалване на индивидуалния административен акт - решението на ОИК - Самоков с което е оставен без разглеждане сигнала вх. № 91-00-187/16.10.2008 г., подаден от Цветан Емилов Сичанов с искане за предсрочно прекратяване на мандата на кмета на община Самоков. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, право да оспорват индивидуален административен акт имат тези граждани и юридически лица, чиито субективни права и законни интереси обжалваният административен акт засяга. Правният интерес от оспорване на акта е налице, когато административният акт засяга пряко и непосредствено жалбоподателя. Пряко и непосредствено засягане е налице, когато актът рефлектира директно върху правната сфера на жалбоподателя, като създава, прекратява, ограничава или застрашава субективни права и законни интереси. В конкретния случай обжалваното решение на ОИК не засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателите. Правните последици от прекратяването на правомощията на кмета рефлектират пряко и непосредствено върху неговите права и не засягат правната сфера на жалбоподателите. Възможността за провеждане на частични избори не гарантира на кандидата за кмет в предишните избори, както и на друг кандидат от същата политическа партия, че ще спечели частичните избори. В този смисъл е настоящата практика на ВАС, цитирана от представителя на Върховната административна прокуратура, обективирана в посочените от него съдебни решения. По изложените съображения решението следва да се обезсили и вместо него да се прекрати производството по подадените жалби като процесуално недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,