Решение № 5619 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12743/2011 г.

ВАСVII отделение19.04.2012 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 5.08.2011 г. по адм. дело № 253/2011 г. по описа на Административен съд - Враца. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5619 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12743/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Образувано е по касационна жалба на Цветан Нинов Христов от гр. Враца, срещу решение № 28 от 5.08.2011 г., постановено по адм. дело № 253/2011 г. по описа на Административен съд - Враца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Иска отмяна на същото, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът по касационната жалба - началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" (ОО "КД - ДАИ"), гр. Враца, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Цветан Нинов Христов срещу заповед № РД-14-13-1059 от 20.04.2011 г. на началник ОО "КД - ДАИ", гр. Враца, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Опел", модел "Аскона", собственост на касационния жалбоподател и е определено място за домуване охраняем паркинг на база "Боди М Травел" в гр. Враца, ул. "Илинден", Монтанско шосе. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 20.04.2011 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че жалбоподателят осъществява таксиметров превоз на пътници с описания лек автомобил, за който от направената справка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") е установено, че не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Няма спор, че автомобилът, с който извършван превоза, е собственост на касатора и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 49 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а ЗАвП. Изложил е съображения, че актът е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението съответства на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма - издателят на акта е сред упълномощените от изпълнителния директор на ИА "АА" длъжностни лица, съгласно приложената по делото заповед N РД-01-736 от 19.12.2009 г. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Таксиметровият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност (Арг.: чл. 12, ал. 3 ЗАвП и чл. 4 от Наредба № 34/6.12.1999 г.). Значимостта на регулираните обществени отношения е обусловила подробната й нормативна регламентация, като отклонение от императивния режим е недопустимо. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗАВп таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Извършването на контролираната дейност без надлежно разрешение за регистрация е въздигнато от законодателя в административно нарушение, за което се носи административнонаказателна отговорност (Арг.: чл. 93, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗАвП) и за преустановяването на което се налага съответната ПАМ (чл. 106а, ал. 1 ЗАвП). Първоинстанционният съд е установил по несъмнен начин релевантните за спора факти. Касаторът не оспорва, че не притежава разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, че към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. При вярно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че са обективирани предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на ПАМ. При липса на релевираните касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 106, ал. 1, т. 1
  • чл. 107, ал. 2