Решение № 418 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2009 г.
ВАСII отделение12.01.2010 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 29.06.2009 г. постановено по адм. д. № 72/2009 г. на Смолянския административен съд. ОСЪЖДА Васил Тодоров Драгнев и Регионална дирекция на национален и строителен контрол гр. Смолян да заплатят на Данка Пантелеева Апостолова от гр. Смолян направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 200.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 418 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 29.06.2009 г. постановено по адм. д. № 72/2009 г. Смолянския административен съд е отменил Заповед № ДК-10-6/26.02.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Смолян, с която е отменено разрешение за строеж № 254/31.10.2008 г. за обект "Ограда с плътна и ажурна част от югоизток на УПИ-VII-891" по плана на с. Момчиловци, община гр. Смолян като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от РДНСК - гр. Смолян с наведени оплаквания за нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационна жалба е подадена и от Васил Тодоров Драгнев с оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответниците Данка Апостолова и Община - Смолян изразяват становище за законосъобразност на съдебния акт. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания, във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Установено е било от доказателствата по делото, че границата между имоти № № 891 и 892 минава по нанесения на скицата слог от 2 м и не съвпада с тази по действащия план, както и че най- голямата височина между горния и долен край на слога е 2.50 м. В обозначените с 2 и 3 сегменти нивото на плътната част на процесната ограда не надвишава нивото на горния край на слога и при наличната денивилация, същата не превишава посочения размер по смисъла на чл. 48, ал. 6 ЗУТ от 0.60 м нивото на терена от към слога - видно от заключението на в. л. по изслушаната съдебно- техническа експертиза, възприето от съд и неоспорено от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУТ. При денивилация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти над 1.50 м височината на платната част на оградата е до 0.60 спрямо котата на по-високия прилежащ терен. След като в конкретния случай не е надхвърлен този размер с извършения оглед на място от в. л. следователно разрешението за строеж е законосъобразно, както правилно е прието. Изводът за незаконосъобразност на заповедта е също обоснован и законосъобразен. Правилно съдът е приел, че за административния орган са допустими изброените в чл. 39, ал. 1 АПК доказателствени средства, каквито в производството не са събирани и констатациите, на които органа се е позовал са опровергани от заключението на в. л. са наложили извод за незаконосъобразност на акта. Приемайки тези изводи, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени доказателства по делото, поради което е същото е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му, поради което решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. При този изход на процеса следва Васил Тодоров Драгнев и РДНСК - гр. Смолян да заплатят на Данка Пантелеева Апостолова направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 222, ал. 2 изр. 1 АПК