Решение № 12492 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Г. П. от гр. Варна срещу решение 1712 от 06.12.2023 г., постановено по административно дело 1028/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на П. срещу писмо изх. 1012-03-40-1/23.02.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане 01446-114463/109197/29.11.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Варна; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Националния осигурителен институт сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество чрез уважаване на първоначалната жалба на П. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Варна. Възведена е и претенция за присъждане на деловодните разноски и на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Благоевград, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Костадинова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли то да бъде потвърдено. Оспорва претенцията на касатора за разноски по основание и размер и възвежда искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага той да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се акцентира върху следното: По заявление от 12.04.2022 г. с разпореждане от 29.04.2022 г. на В. Г. П. на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 16.02.2022 г., с определен индивидуален коефициент (ИК) към датата на пенсионирането - 3.4130. На 27.09.2022 г. П. е подал ново заявление, този път за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО. С процесното разпореждане от 22.11.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Варна на основание чл. 102, ал. 1, т. 2, ал. 3-5 от КСО е преизчислил размера на отпуснатата на заявителя ЛПОСВ с оглед допълнително придобития осигурителен стаж, и е отказал преизчисляване с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като за лицето се получава по-неблагоприятен индивидуален коефициент към 16.09.2022 г. - 3.3961. Разпореждането е атакувано от адресата му по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплаквания, че няма как при придобит допълнително седеммесечен осигурителен стаж, като е бил осигуряван на увеличения максимален осигурителен доход, индивидуалният му коефициент да е намалял, и че този резултат се дължи на погрешна методика на изчисление, ползвана от служителите на НОИ: преизчисляването е извършено върху целия осигурителен доход, а не само за периода от първоначалното отпускане на пенсията до искането за преизчисление. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Варна с оспореното пред първоинстанционния съд писмо от 23.02.2023 г. (имащо характер на решение по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО) не е уважил сезиралата го жалба, като е уведомил жалбоподателя, че няма основание за преизчисляване на отпуснатата му пенсия по начина, посочен от заявителя, и подробно е посочил приложимите норми и стъпките при преизчислението. За да постанови решението си, Административен съд Варна е аргументирал теза, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма в достатъчна степен, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По основният спорен между страните въпрос касателно начина на изчисление на новия ИК на П., съдът е извел извод, че той е правилно определен, като е коментирал в тази връзка и изложеното от вещото лице по назначената от него съдебно-икономическа експертиза. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. В решението на съда е направен прецизен анализ на приложимите разпоредби и алгоритъма, по който административният орган е преизчислил пенсията на П.. То има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 102 и чл. 70 от КСО, и отменения чл. 69г от същия кодекс). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Варненския административен съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доводите на касатора се дължат на неправилен прочит и тълкуване на приложимите в случая разпоредби на КСО.