Решение № 1992 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2013 г.

ВАСIII отделение12.02.2014 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2112 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 14120/2012 г. на Административен съд - София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1992 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Екатерина Лисина, гражданка на Киргизстан, лично и като законен представител на малолетното си дете Мая Зубакина, против решение № 2112 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 14120/2012 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което е поискано да бъде отменено. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, с писмено становище и в съдебно заседание, чрез юрк. Славова и юрк. Начков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Екатерина Лисина, гражданка на Киргизстан, лично и като законен представител на малолетното си дете Мая Зубакина, срещу Решение № 796 от 04.12.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на жалбоподателката не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо нея принуда да напусне страната по произход. Решението е правилно и обосновано. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай съдът правилно е оценил изявленията на жалбоподателката, от които е видно че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Правилно също така е преценено, че тя не е доказала да е била преследвана поради своята народност от страна на киргизите. Избухналите между узбеки и киргизи размирици през м. юни 2010 г. не са засегнали руснаците, които представляват третата по големина етническа група в Киргизстан, нито има доказателства за гонения конкретно спрямо жалбоподателката. Правилно съдът е приел, че сексуалното нападение над малолетната дъщеря на Екатерина Лисина не е мотивирано с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, нито е в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт, а има чисто криминален характер. На основание казаното до тук правилно административният съд е приел за обоснован изводът на ДАБ за липса на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на жалбоподателката. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. На основание чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателката да е била принудена да отпътува от Киргизстан поради реална опасност от тежки посегателства. Доводите на чужденката, че не може да се върне в Киргизстан поради това, че там вече нямала роднини и близки, както и че иска да остане в България поради това, че тук има фирма, са от битов и икономически характер. Същите са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците и не са предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Също така не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Положението в Киргизстан не може да се определи като достигащо степен на безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, както и че предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено с решение на СЕС от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., е налице и специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

3