Решение № 8466 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 405/2010 г.

Решение № 8466 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 405/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Запрян Кирилов Аргилашки от гр. Съединение, област Пловдив, срещу решение № 1565 от 24.11.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 963/2009 г. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно полицейско управление с. Труд, община Марица, Пловдивска област, не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Аргилашки срещу заповед № ЯЗ/Т-149/28.05.209 г. на началника на РПУ на МВР с. Труд, с което е отказал на жалбоподателя издаване на разрешително за съхранение и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на точен анализ на доказателствения материал, обоснован е изводът, че жалбоподателят не е мотивирал искането си за продължаване срока на притежаваното разрешение за носене на огнестрелно оръжие с данни за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото на него и семейството му, поради което законосъобразно административният орган му е отказал. Нито едно от сочените от Аргилашки обстоятелства не е достатъчно да обоснове извод за доказана нужда от исканото разрешително. Изложените фактически обстоятелства в жалбата пред първата инстанция и повторени като доводи за отмяна на решението пред настоящата такава, обосновано не са възприети от съда като относими при преценката налице ли е необходимост от издаване на исканото разрешение. Фактът, че на жалбоподателя вече е издавано разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, не съставлява основание за подновяването му, при положение, че доказателствата не установяват необходимост по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ към настоящия момент. В ППЗКВВООБ не се съдържат различни изисквания за подновяване на разрешенията в сравнение с регламентираните условия и ред за първоначалното им издаване. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от правилника разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години. След изтичане на срока лицата могат да поискат да бъдат подновени, при спазване на същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Ето защо и при искане за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, по силата на чл. 44, ал. 4 във вр. чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, в тежест на касатора е било да докаже, че е налице необходимост от продължаване на срока на действие на същото. След като изложените от заявителя съображения не покриват критериите за необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие, съдът правилно е приел процесния отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата. В случая не е налице хипотезата на "отнемане" на разрешителното, за да се приеме, че тежестта да се докаже наличието на "отпаднала необходимост" се носи от административния орган. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,