Решение № 5172 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2010 г.

Решение № 5172 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лилия Стефанова Маджарова от гр. Асеновград срещу решение № 822 от 4.06.2010 г. по адм. д. № 2268/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Трето отделение, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Асеновград моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 822 от 4.06.2010 г. по адм. д. № 2268/2009 г., Административен съд - гр. Пловдив, Трето отделение, Х състав е отхвърлил жалбата на Лилия Стефанова Маджарова от гр. Асеновград против Заповед № СП-5130 от 16.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Асеновград, потвърдена с Решение № РД 01/0218 от 25.11.2009 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Лилия Стефанова Маджарова от гр. Асеновград е собственик на еднофамилна къща с един жилищен етаж и приземен, приспособен за живеене. Тя обитава жилищния етаж, а нейната майка живее в приземния етаж, където е обособен и санитарен възел. И двете са с трайни увреждания, като на майката е определена и потребност от чужда помощ. ДМД за отопление на лице с трайно намалена работоспособност над 70 на сто, което съжителства с друго лице е 145.08 лв., а средномесечният доход на Маджарова за предходните шест месеца, предшестващи молбата-декларация е 146.70 лв. Основният спорен въпрос е бил дали дъщерята и майката са съжителстващи лица. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане "съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Маджарова и нейната майка живеят на един и същи адрес и ползват един и същи електромер. Определение на понятието "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Според този текст жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани - тоалетни. По делото няма данни обитаваният от майката на Маджарова приземен етаж да отговаря на цитираните законови изисквания, тъй като има данни само за обособен санитарен възел. Детайлно изследване на въпроса дали майката на Маджарова обитава отделно жилище не се налага, тъй като в този случай Маджарова би притежавала два жилищни имота, тъй като е собственик на цялата къща. При тази хипотеза тя не би отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП - обитаваното жилище да е единствено и отново би получила отказ на целева помощ за отопление. Стигайки до същите фактически изводи първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като е направил правилна оценка на правнорелевантните факти и обстоятелства. Казаното се отнася и до приложението на материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,