Решение № 6412 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2018 г.

Решение № 6412 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Пътна полиция " при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 5920/17.10.2018 г. по адм. дело № 3897/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № 4332 з-209/16.03.2018 г., с която на С. К. - началник на 02-ра група "Пътен контрол" в 01-ви сектор "Организация и контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" на СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба- С. К., чрез процесуален представител прави възражение за недопустимост на касационната жалба и иска да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По същество счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно имоли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Съдът не споделя доводите на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба по следните съображения: касационната жалба е подадена от юрисконсулт Б. П., като пълномощник на директора на Столична дирекция на вътрешните работи с приложено пълномощно от Т. Т. в качеството му на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. С разпореждане от 05.12.2018 г. на тричленен състав на пето отделение, касационната жалба е оставена без движение като нередовна с указания, касационния жалбоподател да уточни от кого е подадена жалбата, съответно да представи доказателства за упълномощаване на процесуалния представител. С молба по делото от 21.12.2018 г. нередовностите са отстранени, като процесуалния представител Б. П. е уточнила, че жалбата следва да се счита като подадена от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, като представя надлежно пълномощно от същия. В съдебно заседание процесуалния представител уточнява, че е допусната техническа грешка при подаване на жалбата. Предвид изрично направените уточнения и отстраняване на нередовностите на жалбата, както и обстоятелството, че издател на оспорената заповед е началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, който е бил ответник по адм. дело № 3897/2018 г. по описа на АССГ, съдът намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и срещу акт, който е неблагоприятен за нея, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната пред него заповед на Кискинов - началник на 02-ра група "Пътен контрол" в 01-ви сектор "Организация и контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" на СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за това, че на 11.10.2018 г. не е извършил проверка на АП 91/4 по непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, с което виновно е нарушил чл. 10, ал. 2, настояща ал. 3 от Инструкция рег. № 8121 з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но заповедта е издадена в нарушение на приложимите материалноправни норми и с целта на закона. По отношение приложимото материално право, първонистанционният съд е обсъдил нормите на цитираната в заповедта Инструкция и е приел, че по аргумент от ал. 3 на чл. 10 от цитираната Инструкция, контролът регламентиран в ал. 2, следва да обхване всички автопатрули, но в период от една седмица, а в рамките на деня следва да бъде извършена проверка на отделни автопатрули, избрани по преценка на прекия ръководител или по друг начин, предвиден с вътрешноведомствен акт. От доказателствата по делото, отнесени към приложимите материални норми, съдът е стигнал до извода, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за това, че на 11.10.2017 г. не е извършил проверка на АП 91/4 по непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, без обаче такова задължение да му е вменено, както с посочения подзаконов нормативен акт, цитираната в заповедта инструкция, така и с длъжностната характеристика. Изложил е мотиви, че от посочената за нарушена норма на Инструкцията не произтича задължение за Кискинов, в качеството му на началник на 02-ра група "Пътен контрол", да извършва всекидневно проверка, относно непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол на всички автопатрули или на конкретен автопатрул в точно определен ден, поради което наложеното наказание е лишено от правно основание. По изложените съображения, съдът е отменил оспорената заповед, като е преценил, че е материално незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Възраженията в касационната жалба за неправилно възприета от съда фактическа обстановка по делото са неоснователни. Съдът е изяснил напълно и правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Изложените доводи за материалноправна незаконосъобразност на заповедта са правилни. Действително буквалният прочит на чл. 10, ал. 2, сегашна ал. 3 от Инструкцията налага извода, че непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол се проверява ежедневно на място от преките ръководители. От анализа на цитираната разпоредба обаче, както и на чл. 6, 7 и 8 от същата инструкция не може да бъде обоснован извода, че проверките на място, относно непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол се извършват от преките ръководители всекидневно на всички автопатрули. По аргумент от ал. 3 /сегашна ал. 4/, длъжностните лица по чл. 6, 7 и 8 ежедневно осъществяват контрол по ал. 1 и не по - малко един път седмично проверяват непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол. Обосновани са доводите, че след като на Кискинов е наложено дисциплинарно наказание за това, че на определена дата 11.10.2018 г. не е извършил проверка на конкретен АП 91/4 по непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, без обаче такова задължение да му е вменено, както в цитираната разпоредба от Инструкцията, така и с длъжностната характеристика, то наложеното наказание е незаконосъобразно и лишено от правно основание. При издаването на заповедта дисциплинарно наказващият орган е следвало да прецени дали изобщо е допуснато нарушение на служебната дисциплина. Според настоящата инстанция такава преценка изобщо не е била извършена предвид следното: в писмено становище, приложено по делото и изготвено от дисциплинарно наказващият орган рег. № 4332 р-8509/07.03.2018 г. и адресирано до директора на Столична дирекция на вътрешните работи във връзка с получена писмена справка и проверка по докладна записка рег. № 4332 р-33406/26.10.2017 г. и в качеството на пряк ръководител на жалбоподателя и дисциплинарно наказващ орган, същият е изразил становище за липсата на извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на старши инспектор С. К., както и становище, че ангажирането на дисциплинарната му отговорност и евентуално издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, ще бъдат в несъответствие с целта на закона. Изразено е мнение, че дисциплинарната отговорност ще бъде неправилно ангажирана от страна на ДНО и то без да могат да се изяснят фактите и обстоятелствата, водещи до налагане на дисциплинарно наказание, което според ДНО предпоставя отмяна на заповедта от по - горестоящия административен орган или компетентния административен съд, като неотговаряща на условията за редовно действие на административните актове. В обжалваната заповед не се съдържат мотиви, изложени от същия ДНО за възникнала нови факти и обстоятелства, след изразеното писмено становище от 07.03.2018 г. от негова страна, които да го мотивират да наложи дисциплинарното наказание и да приеме, че служителят е допуснал вмененото му със заповедта дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и необоснована от събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства. На следващо място, нито в заповедта, с която е наложено наказанието, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства и изготвената справка - не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, не се сочи конкретното поведение на Кискинов, допуснатите пропуски в работата в резултат на твърдяното бездействие. В заповедта единствено е възпроизведен текста на нарушената според ДНО правна норма от цитираната инструкция. Като самостоятелно основание за отмяна на заповедта следва да се посочи и допуснатото нарушение от страна на ДНО на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР - декларативно изброяване на сочените в закона обстоятелства - тежест на нарушението и настъпили вредни последици, обстоятелствата при които е извършено, без да са посочени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, но същите не са обсъдени поотделно и в тяхната конкретност и съвкупност. Така например изобщо не е обсъдена и взета предвид представената по делото кадрова справка за държавния служител Кискинов и посочените в нея седем броя награди, "писмена похвала" за периода от 2004 г. до 2017 г., допуснатото нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта, въпреки че не е констатирано от първоинстанционният съд. Обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. Представен е списък на разноските, като за настоящата инстанция се претендира сумата 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е оспорено поради неговата прекомерност. Възражението е основателно. Касае се за касационно производство и с оглед естеството на спора и неговата фактическа и правна сложност - оспорване законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание на служител в МВР и наличие на многобройна утвърдена и непротиворечива практика, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - същото следва да бъде намалено на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение