Решение № 3679 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. И., подадена чрез адвокат И. Ангелов, против Решение 2274/30.12.2024 г., постановено по административно дело 618/2024 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 513з-3810/08.04.2024 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу процесната заповед. Ответната страна Директор на Столична дирекция на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт М. Георгиева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед 513з-3810/08.04.2024 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Д. П. И. старши полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 06 РУ при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като служител в СДВР. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, които са анализирани задълбочено, извършени са правилни фактически установявания и въз основа на същите е преценена валидността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган. Изрична е законовата делегация, дадена на Директора на СДВР с разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР, според която всички наказания по чл. 197 ЗМВР, в това число и уволненията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР, по отношение на служителите, заемащи младши изпълнителски длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, областните дирекции са основни структури на МВР, а според чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, сред тези дирекции е Областната дирекция на МВР в София-град, която се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Установено е също така, че уволненият служител е заемал младши изпълнителска длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед 8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Няма спор, че процесната заповед е издадена и от персонално компетентен орган, тъй като нейният автор е заемал длъжността Директор на СДВР към момента на издаването й. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта, а фактическите такива се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение. Установените по делото факти са безспорни служителят е осъден с влязъл в сила съдебен акт за умишлени престъпления от общ характер, поради което е изпълнен съставът на приложимата правна норма на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която определя извършеното от него за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Административен съд Перник е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съответните процесуални правила. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на СДВР следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,