Решение № 11458 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2015 г.

Решение № 11458 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Съвета за електронни медии /СЕМ/, против Решение № 4012/8.04.2015 г. по адм. дело № 12110/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав. Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразно Решение № РД-05-89/1.07.2014 г. на СЕМ, в частта му, с която са оставени без разглеждане документите на "Т Радио" ЕООД, гр. София за участие в конкурс за осъществяване на радиодейност - създаване на програма с общ профил (политематичен) профил, разпространявана чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване за гр. Шумен, честота 98.9 МНz и е класирано на първо място "Радио Веселина" ЕАД. Съдът е върнал административната преписка за ново разглеждане на документите на участниците и извършване на ново класиране. Недоволен, СЕМ обжалва решението. Счита същото за неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на "Т Радио" ЕООД гр. София. Ответникът "Т Радио" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски пред касационната инстанция. Ответникът "Радио Веселина" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе по постъпилата касационна жалба на СЕМ, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съдебен състав. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод на съда, че изводът за спор по приложението на общ и специален закон, е неправилен. Според касатора, чл. 112, ал. 2, във връзка с чл. 111, ал. 1, т. 2 от Закона за радио и телевизията /ЗРТ/ е специална относно изискването за представяне на удостоверение за търговска регистрация на кандидата за лиценз за радиодейност и изключва приложението на общата норма на чл. 23, ал. 4, понастоящем ал. 6 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. С последната е въведена забрана за съда, държавните органи, органите на местно самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., да изискват доказването на обстоятелства вписани в търговския регистър и представянето на доказателства за тези обстоятелства, когато актовете се обявени в търговския регистър, при посочен от участника единен идентификационен код на дружеството, участник в конкурса. С оглед изложеното, се иска отмяната на обжалваното решение. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Спорът по делото е относно приложението на чл. 112, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, поради непредставяне на удостоверение за актуално състояние от страна на оспорващото дружество - "Т Радио" ЕООД пред СЕМ, в откритата конкурсна процедура за осъществяване на радио-дейност на територията на гр. Шумен. По делото не е било спорно, че такова удостоверение в срока за отстраняване недостатъците на заявлението от страна на търговското дружество, не е представено. В тази връзка касаторът поддържа, че ЗРТ е специален спрямо ЗТР, поради което неговите разпоредби намират приложение пред тези на ЗТР, съобразно основното правило, че специалният закон дерогира общия такъв. Настоящият състав приема твърдението, че ЗРТ е специален закон в областта която регулира, а именно правоотношенията при и по повод на медийните услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗРТ. Последното обаче не изключва приложението на чл. 23, ал. 6 ЗТР, (предишна ал. 4). Този закон (ЗРТ), не изключва приложението на цитираната норма от ЗТР в областта на удостоверяването пред трети лица на факти и обстоятелства относно възникването и съществуването на едно юридическо лице - търговско дружество, в т. ч. и пред държавните органи, какъвто е СЕМ. В случая ЗТР е специален спрямо ЗРТ, и следва да бъде приложен именно той. Споделяйки изцяло доводите на тричленния състав, без да ги повтаря, петчленният състав на ВАС намира, че обосновано и при правилно приложение на чл. 23, ал. 6 ЗТР, (предишна ал. 4), първоинстанционният съд е приел липсата на нарушение на чл. 112, ал. 2, вр. с чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ от страна на ответното дружество. Правилни и обосновани са изводите му, че СЕМ като е приел наличието на такова нарушение е нарушил материалния закон, вследствие на което е отменил оспореното решение незаконосъобразно. Неоснователен е и втория довод на касатора, че след приемане на ЗТР, чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ е претърпял промяна, която не отразява изискванията на чл. 23, ал. 4 ЗТР /ред. ДВ, бр. 50/2008 г./ и следователно тази норма е неприложима. Този факт не обуславя основателност на оплакването, тъй като промяната в чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ / ДВ бр. 14/2009 г./ не е в съответствие със специалния закон - ЗТР, който в случая намира приложение и представлява пропуск на законодателя. Искането за разноски пред касационната инстанция направено от ответника по жалбата, независимо от резултата по касационното оспорване, настоящия съдебен състав намира за неоснователно. Налице е надлежно искане за присъждане на разноски, но липсват доказателства за реално извършен разход от страна на ответника. В представеното по делото копие от първоначалния договор за правна защита и съдействие е дописана сума в размер на 250.00 лева за представителство пред касационна инстанция, каквото дописване липсва в представеният в първоинстанционното производство оригинал на същия договор. Ето защо и поради липса на допустими и годни доказателства за реално извършен разход от страна на ответника, такъв не следва да бъде присъждан. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия