Решение № 121 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 26/2010 г.

Решение № 121 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 26/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Б. Т. Б. и Е. Т. Б. против въззивно решение № 243/19.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 447/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отправено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Недоволен от въззивния съдебен акт е останал и подсъдимия А. С. Д., който го атакува в срок, развивайки съображения за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявено е искане за изменение на решението, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 285/14.10.2009 г., по н. д. № 265/09 г. на ВКС на РБ - II-ро НО, е отменено въззивно решение № 39/25.03.2009 г., по в. н. о. х. д № 34/09 г. на ПАС и делото - върнато за ново разглеждане на същия съд. С атакувания съдебен акт, предмет на настоящата проверка, е изменена присъда № 168/12.12.2008 г. по н. о. х. д. № 1151/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, като е увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седем на дванадесет години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е признат за виновен подсъдимият А. С. Д. за виновен в това, че на 16.02.2006 г. умишлено е умъртвил Т. Б. Д., поради което и на основание чл. 115 НК, е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на лишаване от свобода за срок от седем години. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и му е наложено наказание - една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи по-тежкото от двете наложени наказания, а именно - седем години лишаване от свобода. Предявените граждански искове са уважени за сумата от по 50 000 лв. за всеки един от гражданските ищци. Жалбата на подсъдимия Д е неоснователна. От мотивите към въззивното решение е видно, че съдът е изложил аргументирани съображения за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на касатора. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е правилна, извън приетото от окръжния съд по отношение на субективната съставомерност на престъплението, поради което присъдата е изменена в тази й част и - увеличено наложеното наказание. Авторството на деянието и вината на дееца са установени по несъмнен начин от подробния анализ на преките и косвени доказателства, които в тяхната взаимовръзка и обусловеност изключват различните възможни версии, извършителят на престъплението да е действал при непредпазлива форма на вина. В тази насока са изследвани взаимоотношенията на подсъдимия с пострадалата и хронологично е проследен развоя на събитията на инкриминираната дата. Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установени фактическите положения. На базата на възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. От обективна страна, е причинена смъртта на пострадалата. От субективна - Д. е действал при пряк умисъл - решението за убийството е взето в кратък срок от време и незабавно изпълнено. Определящо за умисъла на дееца са обективните му действия, а не заявеното от него намерение за осъществяване на престъпното посегателство. В конкретния случай, в съзнанието на подсъдимия е оформена ясна представа за обществената опасност на деянието - съзнава обществено опасния му характер, в смисъл, че го разбира като условие за настъпване на обществено опасните последици, предвижда настъпването им и цели този резултат - извършва деянието си, за да настъпят те. Като действа с оръжие, годно да причини смърт, насочено към жизнено важни части на човешкото тяло, от близко разстояние, безспорно действа при умишлена форма на вина. Апелативният съд, в изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС на РБ, е изложил аргументирани съображения при отхвърляне доводите на защитата, относно осъществяване на деянието при евентуален умисъл, които се възприемат от касационният състав. Съгласно комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза, изстрелът е възпроизведен от упор, ръката на дееца се е намирала в хоризонтално положение, и оръжието - насочено към главата на пострадалата, с дуло, опряно в слепоочието. Механизмът, при който е възпроизведен фаталния изстрел, описан в обясненията на подсъдимия, се изключва от изводите на тази експертизата. Версията, лансирана от него, на която безспорно той има право, че не е допускал настъпването на съставомерния резултат, е опровергана от категоричните доказателства в противоположен смисъл. Сериозен натиск върху спускателния механизъм, необходим за да бъде възпроизведен изстрел, с дуло, опряно в главата на пострадалата (за което има безспорни доказателства), са обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати при определяне формата на вина. На базата на така изложените факти, възприети от въззивната инстанция, е изключено приложението на чл. 11, ал. 2, пр. II-ро НК. В конкретния случай, от обективно установеното поведение на касатора, не се налага изводът, че същият не цели настъпването на обществено опасните последици. Законосъобразен е изводът на Апелативния съд, досежно правната квалификация на извършеното по чл. 339, ал. 1 НК. Д. е държал огнестрелно оръжие (годно според балистичната експертиза), без надлежно разрешение за това. Доводът, че наложеното на подсъдимия наказание, е явно несправедливо е неоснователен. При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като правилно е определено тяхното съотношение, отчитайки целите на специалната и генерална превенции, по размер то е определено в съответствие с разпоредбите на чл. 35, ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е отговорила и на направените доводи, споделени и от касационната, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, налагащи определяне наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 НК. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК. Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание, включващо и приложението на чл. 24 НК. Не във всички случаи на реална съвкупност се прилага посочената правна норма, а само тогава, когато наложеното наказание е несъответно на съвкупността от престъпни посегателства и не могат да бъдат постигнати целите на наказанието в личен и обществен план, с изтърпяване на по-тежкото наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК. В конкретния случай, наказание лишаване от свобода в рамките на дванадесет години в достатъчна степен удовлетворява тези изисквания. По изложените съображения не са налице условията за изменяване или отмяна на атакуваният съдебен акт и той следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение