Решение № 12 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2023 г.

Решение № 12 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2023 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. О., британска гражданка, чрез адв. Тосков, срещу решение № 138 от 06.06.2023 г. по адм. дело № 100/2023 г. на Административен съд – Смолян. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че съжденията на ревизиращия екип са повърхностни и неправилни, тъй като имотът обективно не е могъл да бъде ползван от касатора или от трети лица и незаконосъобразно О. е лишена от правото да иска възстановяване на ДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, в депозирано по делото писмено становище, чрез юрк. Коева, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1235, 14 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на К. О., британска гражданка срещу ревизионен акт № Р-16002122002479-091-001 от 24.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 69 от 6.03.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, с който на основание чл. 79, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 117 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС са определени задължения за данък върху добавената стойност за дан. период м. 04. 2022 г. в размер на 9 351, 39 лв. За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил, че през 2009 г. К. О. е закупила два недвижими имота в [адрес] с инвестиционно намерение, като през февруари 2022 г. касаторката упражнила право на приспадане на данъчен кредит за закупуването на ап. 4В4 по фактура от 20.03.2009 г. с данъчна основа 46 756, 97 лв. и ДДС в размер на 9 351, 39 лв. След извършени проверки на място и събиране на доказателства от трети, неучастващи в производството лица приходният орган приел, че не се доказва използването на имота за независима икономическа дейност, като липсват доказателства за отдаването му под наем, нито са отчитани покупки или продажби с изключение на фактурата за закупуване на недвижимия имот от 2009 г., поради което е извършена корекция на упражненото от О. право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 351, 39 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. С решението е прието, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, като се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Този извод е подкрепен от факта, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства безспорно се установява, че процесният имот е използван за лични цели, като липсват данни същият да е ползван за стопански цели. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От приложените към административната преписка доказателства се установява по категоричен начин, че имотът е използван само за лични цели, а не за независима икономическа дейност. Този факт се подкрепя, както от извършена проверка на място, при която е констатирано, че жилището е с включени ел. уреди и сменено спално бельо, така и от събраните в хода на ревизионното производство фактури за изразходена електроенергия през периода януари – септември 2022 г. видно от които през зимния период най-високата фактура е на стойност 326, 86 лв. Наред с това имотът е деклариран в общината като жилищен, неговото предназначение не е променяно, липсва удостоверение за извършване на хотелиерска дейност, издадено от Община Смолян и вписано в електронния туристически регистър. Не са представени доказателства за отдаване под наем. В отчетните регистри по ЗДДС липсват отчетени покупки и продажби, освен фактурата, с която е купено жилището и няма данни за начислени амортизации на имота след като се твърди, че се ползва с инвестиционна цел. Нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Право на приспадане възниква за получателите по доставка в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем или в момента на доставяне на стоките. Корекцията от своя страна е свързана с последващи факти и обстоятелства, които влияят върху това право. Принципът е, че може да се приспада ДДС за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадълженото лице за облагаемите му доставки. Приспадането на ДДС за получените доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки или услуги, придобити от данъчнозадълженото лице, се използват за сделки, които са освободени, или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични нужди, ДЗЛ се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. В случая установяването на факта, че имотът не се ползва със стопанска цел обуславя извършената корекция на ползвания от О. данъчен кредит. След като в случая е безспорно, че доставките, по които ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит, няма да се използват в последващи облагаеми доставки, то следва да се приеме, че получените от него стоки и услуги не са свързани с независимата му икономическа дейност. Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че О. не е могла да ползва апартамента си, тъй като е пострадала от извършването на престъпни дейности от бившия управител на продавача. Кражбите са извършени през периода 2010 г. – 2012 г. и не касаят процесния имот, собственост на касатора, нито имат отношение към правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1235, 14 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,