Решение № 11056 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), чрез процесуален представител гл. юрк. Ялъмов против решение 1008 от 16.02.2023 г., постановено по адм. д. 11231/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което отхвърлена жалбата му срещу предписания, дадени с Констативен акт КА-ПБЗН-С30-17-13/14.11.2022г. издаден от инспектор по защита на населението в Регионалната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Стара Загора. Счита, че в съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът Инспектор по защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу предписания, дадени с Констативен акт КА-ПБЗН-С30-17-13/14.11.2022г. издаден от инспектор по защита на населението в Регионалната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Стара Загора и го е осъдил на плати на ответника сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът e приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед 8121з-812/17.07.2019 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 87, ал. 1, чл. 89, чл. 90 и чл. 100, ал. 1 и ал. 3 ЗЗБ, е оправомощил длъжностни лица от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението с правата по чл. 87, ал.1 и чл. 89 ЗЗБ да осъществяват контрол по спазване на закона и да дават задължителни предписания, като сред изрично оправомощените длъжностни лица са инспекторите по защита на населението в Регионалните дирекции Пожарна безопасност и защита на населението. Според т. ІV от Заповед 8121з-812 организацията за осъществяване на контрол по Закона за защита при бедствия се определя със заповед на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението. На основание т. ІІІ. 3.5. от Заповед 1983з-103/21.02.2017 г. на директора на ГДПБЗН директорът на Регионалната дирекция Стара Загора е разпределил обектите по чл. 137, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по териториални и специализирани участъци в област Стара Загора на служителите от Група Превантивен контрол и превантивна дейност към РДПБЗН (Заповед 1239з-47/28.01.2022 г.). На следващо място е установил, че язовирът за който е дадено предписанието - язовир Павел баня 845, ПИ с идентификатор 55021.155.845 в землището на [населено място], е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 ЗВ. За процесния язовир е бил разработен и утвърден авариен план, но към него няма приложени карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл. 35, ал. 2 ЗЗБ във вр. с т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. От правна страна административният съд е приел, че оспорения акт е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила и предписанията, дадени с него са законосъобразни и не са налице сочените основания за отмяна, поради което е отхвърлил жалбата на ДПУСЯ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствията при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В тази връзка съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата), собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите, а чл. 54, ал. 7 от същата наредба го задължава да актуализира аварийния план на обекта. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите. По делото не е спорно, че процесният язовир е предоставен за управление на ДПУСЯ, на основание чл. 139а ЗВ, като в чл. 139д ЗВ изрично е предвидено, че при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл.138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и ал. 6 ЗВ. Не е спорно още, че язовирът, за който е дадено предписанието е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 ЗВ, като е установено, че за него е бил разработен и утвърден авариен план, но към него няма приложени карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл. 35, ал. 2 ЗЗБ във вр. с т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Съобразно т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ: Карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата. В случая цялата процедура е спазена. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни и необосновани са доводите на касационната жалба, че не е задължение на държавното предприятие да изготви посочените карти. В тази връзка, настоящата инстанция счита за безспорно, че не съществува идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и тези по т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Картите по чл. 146з от ЗВ, касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ - уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Картите по чл. 146з от ЗВ са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а тези по Наредбата са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира. На първо място се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Водим от изложеното, след като язовир Павел баня 845 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, неговият собственик е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. С оглед на изложеното правилно и обосновано първоинстанционният съд е заключил, че именно собственикът е длъжен да приложи към аварийния план на язовира карта на уязвимите от заливане зони. В тази връзка липсата на единна методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата, не освобождава собственика на язовира да изработи и одобри авариен план в съответствие с императивните изисквания на закона, включително като изготви карти на заливните зони. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,