Решение № 2367 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13963/2015 г.

Решение № 2367 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13963/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. и от "Арсенал" ЕООД - Р. срещу Решение № 1967 от 02.10.2015 г., постановено по адм. дело № 565/2015 г. по описа на Административен съд - В., в съответните му части. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-18-1402509-091-01/12.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 871/30.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП - В., в частта на установен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. над 1 277,40 лева и лихви над 412,15 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че осчетоводените от ревизираното лице разходи по фактури за доставка на стоки, издадени от доставчиците "В. К. 9" ЕООД, "П. Р. СКК" ЕООД, "Волтом" ООД, "Л. И." ЕООД и "С. И. 12" ЕООД са документално обосновани, поради което не е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаването им за данъчни цели. В тази насока се твърди, че съдът неправилно кредитирал представените от ревизираното лице доказателства за предаване на стоките по спорните доставки, като се позовал на приемо - предавателни протоколи, без да съобрази, че отразявали данни за приемо -предаване в гр. С., при безспорни факти, че получателя няма обекти в гр. С. и транспорта е за сметка на доставчиците, както и посочвали транспортни средства, за две от които е установено, че представляват лек автомобил и бетоновоз, с който процесните стоки не е имало възможност да бъдат доставени, а по отношение на всички транспортни средства било установено, че собствениците им не са включили в дневниците си за продажба фактури за транспорт към доставчиците на ревизираното лице и не са назначили на работа посочените лица, като шофьори. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Арсенал" ЕООД против процесния ревизионен акт, в отменената му част. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - "Арсенал" ЕООД, в съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Касаторът - "Арсенал" ЕООД, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-18-1402509-091-01/12.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 871/30.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП - В., в частта на установен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 1 277,40 лева и съответните лихви в общ размер на 412,15 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно приел, че осчетоводените от ревизираното лице разходи по фактури за доставка на стоки не са използвани за дейността на ревизираното лице. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на "Арсенал" ЕООД - директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбата на "Арсенал" ЕООД е неоснователна, а жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. е частично основателна. Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на "Арсенал" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-18-1402509-091-01/12.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 871/30.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП - В., с който на "Арсенал" ЕООД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са установени задължения за корпоративен данък (КД) в общ размер от 10 023,40 лева и съответните лихви в общ размер от 2 623,65 лева. С обжалваното решение, АС - В. е отменил РА, в частта на установени задължения за КД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. над 1 277,40 лева и лихва над 412,15 лева и отхвърлил жалбата в останалата и част, както и осъдил всяка от страните да заплати на другата разноски по делото, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. За да постанови този резултат, АС - В. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, в отменената му част. За да не признае за данъчни цели осчетоводените от ревизираното лице разходи по фактури, издадени от "Г. С." "Тангра 2000" ООД и "Сико-С" ООД с предмет - грунд за мазилка, боя, латекс, фасаген и фаянс, органа по приходите е приел основания по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. АС - В., след като се позовал на заключение по назначена ССчЕ е обосновал извод, че разходите са свързани с дейността на дружеството, но приел, че не са документално обосновани, доколкото ревизираното лице не доказало реално получаване на стоки по посочените фактури. По тези съображения, съдът приел законосъобразност на РА, в частта на установените задължения за КД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в размер на 1 277,40 лева и лихва над 412,15 лева. За да не признае за данъчни цели осчетоводените от ревизираното лице разходи по фактури, издадени от "В. К. 9" ЕООД, "П. Р. СКК" ЕООД "Л. И." ЕООД, "Волтом" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД, органа по приходите е приел основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. АС - В. е приел, че в тази му част РА е незаконосъобразен, тъй като разходите по посочените фактури са документално обосновани, доколкото от страна на ревизираното лице са представени доказателства за реално получаване на стоките по тези фактури. Приел е, че всяка от фактурите е придружена с касов бон и приемо-предавателен протокол и тъй като тези протоколи не били оспорени от приходната администрация, доказвали реалното предаване на стоките. В подкрепа на този извод било и заключение по назначена ССчЕ, от което се установявало, че получените материали са вложени от ревизираното лице в производството на съответни стоки, които след това са реализирани към трети лица. Приел е, че отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства, както и липсата на отчетни документи за транспортни разходи не обосновават извод за липса на реалност на доставките, като в този смисъл се е позовал на Решение № С-285/11 на СЕС. По жалбата на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АС - В. е частично неправилно, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че разходите по фактури, издадени от "В. К. 9" ЕООД, "П. Р. СКК" ЕООД и "Л. И." ЕООД са документално обосновани, доколкото ревизираното лице е представило към всяка от фактурите касов бон и приемо-предавателен протокол, от които се установяват извършени разходи по реални доставки. Правилно съдът е кредитирал представените приемо-предавателни протоколи, тъй като същите са подписани от продавача и купувача и посочват както мястото на предаване на стоката, така и шофьора и транспортното средство, с което е извършено транспортирането на стоките. Установеното от приходната администрация обстоятелство, че собствениците на транспортните средства не са включили в дневниците си за продажба фактури за транспорт към доставчиците на ревизираното лице, само по себе си не може да обоснове извод, че транспортирането на стоките по процесните доставки не е извършено при липса на извършена насрещна проверка на превозвачите. Правилно съдът е приел, че отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства, не обосновават извод за липса на реалност на доставките, като в този смисъл е и съдебната практика на националните съдилища и СЕС. Необосновано АС - В. е приел, че разходите по фактури, издадени от "Волтом" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД са документално обосновани, поради което не е налице соченото от приходната администрация основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за да не бъдат признати за данъчни цели. В случая е било безспорно установено по делото, че доставчиците не са открити и от тяхна страна не са представени доказателства. По отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от "Волтом" ЕООД ревизираното лице е представило само приемо - предавателни протоколи, които не са подписани от продавач, и товарителници за извършен транспорт с МПС с рег. № СА 3651 МА, за което след справка в КАТ е установено, че представлява лек автомобил и с него не е възможно да се транспортират стоки от фактурирания вид - тонове желязо. По отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от "Строй инвест 12" ЕООД, ревизираното лице е представило само приемо-предавателни протоколи, в който е посочено, че транспорта е осъществен с автомобил с рег. № СА 0253 МА. По отношение на този автомобил е установено в хода на ревизията, че представлява бетоновоз, поради което не е възможно превозване на фактурираните стоки - арматурно желязо, ламарина и винкели да стане с превозно средство - бетоновоз. С оглед изложеното, доказателствената стойност на представените от ревизираното лице доказателства за предаване на стоките по фактури, издадени от "Волтом" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД е разколебана. Фактурите, издадени от тези двама доставчици не отразяват вярно настъпило данъчно събитие, поради което разходите по тях са документално необосновани. По изложените съображения, решението на АС - В., в частта, в която е отменен РА, в частта на допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г., във връзка с увеличения финансов резултат за 2011 г. и 2012 г. със стойността на фактурите, издадени от "Строй инвест 12" ЕООД и "Волтом" ЕООД, ведно със съответните лихви е неправилно, поради което следва да се отмени. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, като се отхвърли жалбата на "Арсенал" ЕООД срещу РА, в частта на допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г., във връзка с увеличения финансов резултат за 2011 г. и 2012 г. със стойността на фактурите, издадени от "Строй инвест 12" ЕООД и "Волтом" ЕООД, ведно със съответните лихви. По жалбата на "Арсенал" ЕООД, настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АС - В. е правилно, по следните съображения: Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че след като ревизираното лице не е представило доказателства за реалност на фактурираните доставки по фактури, издадени от "Г. С." "Тангра 2000" ООД и "Сико-С" ООД с предмет - грунд за мазилка, боя, латекс, фасаген и фаянс, то осчетоводяването на разходи по тези фактури е документално необосновано, поради което законосъобразно с РА разходите по тези фактури не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. РА, в тази му част е законосъобразен, тъй като е установено материалноправното основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение, в съответствие със закона. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не е доказано основанието по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като в хода на ревизионното производство, приходната администрация е приела за установени двете основания на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО и в хода на съдебното производство е доказала основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Обстоятелството, че другото посочено от приходната администрация основание не е установено, не обуславя незаконосъобразност на издадения РА. По въпроса за разноските. За първоинстанционното производство, АС - В. е присъдил разноски на страните съразмерно уважената част на жалбата, като е осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на "Арсенал" ЕООД разноски в размер на 901,35 лева, а също така "Арсенал" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 348,26 лева. С оглед крайния изход на спора, настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото, уважената част от жалбата и действително направените разноски от жалбоподателя "Арсенал" ЕООД за първоинстанционното производство в размер на 1 040 лева, счита, че дължимите разноски на "Арсенал" ЕООД възлизат на 366 лева, поради което решението на АС - В., в частта на присъдените разноски над 366 лева до размера на 901,35 лева следва да се отмени. Наред с това, настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото, отхвърлената част от жалбата и минималното възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита че за първоинстанционното производство Дирекция "ОДОП" - В. има право на разноски в размер на 538 лева, от които АС - В. е присъдил разноски в размер на 348,26 лева, поради което следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 189,74 лева. Разноски за касационното производство на "Арсенал" ЕООД не се дължат, с оглед неоснователността на подадената от това дружество касационна жалба. Предвид, че касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - В. е частично основателна, то на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в полза на Дирекция "ОДОП" - В. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция, съразмерно уважената част от касационната жалба, които възлизат на 213,26 лева. По този начин определените общо дължимите допълнителни разноски за първоинстанционното и касационното производство в полза на Дирекция "ОДОП" - В. възлизат на 403 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение