Решение № 5949 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2017 г.

Решение № 5949 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Я. срещу Решение № 2270 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2066/2016 г. на Административен съд- гр. Пловдив. Излагат се оплаквания за неговата неправилност, като постановено, при противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че Общинският съвет Пловдив не се е съобразил с волята на законодателя, който е регламентирал възможните ограничения за разпореждане с общински имоти, като е дописал ограничението в чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005 г. (Наредбата от 22.03.2005 г. / Наредбата) Счита липсата на законово основание за особено съществен порок на обжалваната разпоредба от наредбата, който сам по себе си е достатъчно основание за нейната отмяна. Намира, че в обжалваното решение не е извършена задължителна проверка на всички основания по чл. 146 АПК, като не е отговорено на посочения довод в жалбата, че обжалвания акт противоречи на целта на закона. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което бъде отменен като незаконосъобразен чл. 52 от Наредбата от 22.03.2005 г. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът: Общински съвет Пловдив в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. Е. Б. от АК Пловдив моли да се остави без уважение касационната жалба против решението на АС Пловдив и да се остави същото в сила. Счита въведената с чл. 52 от Наредбата регламентация за целесъобразна и правилна. В Молба от 19.02.2018 г., подадена от адв. Б. се иска оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна. Претендират се и разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 2270 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2066/2016 г. на Административен съд- Пловдив е ОТХВЪРЛЕНА жалбата от Н. Г. Я., с която се иска прогласяването за нищожен на чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005 г.; последно изменение и допълнение с Решение № 207, Протокол № 7 от 17.05.2016 г. на Общински съвет – Пловдив. На следващо място е ОСЪДЕН Н. Г. Я. да заплати на Общински съвет- Пловдив деловодни разноски в размер на 720 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От решаващия адм. съд е посочено, че с Решение № 202, взето с Протокол № 11 от 04.06.2015 г., Общински съвет – Пловдив е приел нова редакция на чл. 52 от Наредбата, съгласно която по реда на тази наредба не могат да се продават общинските жилища в сгради – къщи, както и тези, предвидени за премахване, за ново строителство, за надстрояване или пристрояване по действащия ПУП или освидетелствани по реда на чл. 195 от ЗУТ. Първоинстанционният съд, след анализ на приложимата нормативна уредба намира, че процесната наредба, чиято разпоредба се атакува е приета от компетентен по място и степен адм. орган в лицето на ОбС– Пловдив и по силата на ЗОбС, поради което и разпоредбата на чл. 52 от същата не е нищожна. След изложени съображения за проведеното административно производство смята Наредбата за издадена и при спазване на регламентираните в приложимите ЗМСМА, АПК и ЗНА, както и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Решаващият съд твърди, че като структура, форма и обозначение на съдържанието, коментираният нормативен административен акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане. На следващо място, според адм. съд липсва и твърдяното противоречие с материалните норми на ЗОбС в степен, водеща до нищожност на нормативния акт. Посочено е, че ОбС- Пловдив притежава по силата на чл. 42 ЗОбС оперативна самостоятелност да извърши преценка и да определи по целесъобразност кои жилища да служат за наемане и кои за продажба, за резервен фонд и кои да са ведомствени. В заключение адм. съд счита, че жалбата, с която се иска прогласяване на нищожността на чл. 52 от Наредбата, следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВАС счита, че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Решаващият съд в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Решение № 202, взето с Протокол № 11 от 04.06.2015 г., на Общински съвет – Пловдив, с което се приема нова редакция на чл. 52 от Наредбата е издадено на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 45а от ЗОбС, чл. 11, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, чл. 76, ал. 3 и чл. 75-79 от АПК. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че адм. съд не е оценил правилно несъотвествието на производството по приемане на наредбата с изискванията на закона и липсата на подробни мотиви при изменението на чл. 52 от наредбата. Правилни са изводите на съда, че Наредбата е издадена в съответствие с процесуалните разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Проектът на Наредбата и мотивите към него са внесени в ОбС от Кмета на община Пловдив, съобразно изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА. В мотивите са посочени причините, които налагат приемането на Наредбата, целите, които се поставят, необходимите финансови средства, анализ за съответствието с правото на Европейския съюз и очакваните резултати, поради което отговарят и на изискванията, посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че Общинският съвет Пловдив не се е съобразил с волята на законодателя и е дописал ограничението в чл. 52 от Наредбата, като липсата на законово основание е съществен порок, който сам по себе си е достатъчно основание за неговата отмяна. Макар и текста на обжалваната разпоредба от Наредбата да не пресъздава директно норма на закона, същият е в унисон със законовите разпоредби и в съответствие с правомощията на общинския съвет и неговата законово определена компетентност по ЗМСМА и ЗОбС. Разпоредбата на чл. 42 ЗОбС определя общинските жилища по видове. ОбС по силата на чл. 42, ал. 2 ЗОбС притежава оперативна самостоятелност да извърши преценката на собственика и да определи по целесъобразност кои жилища да служат за наемане и кои за продажба, за резервен фонд и кои да са ведомствени. Тази оперативна самостоятелност произтича и от общата управленска компетентност от чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1 и 35, ал. 1 от ЗОбС. Същата намира изражение и в конкретното правомощие по чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОбС, където е предвидено, че ОбС определя основните характеристики на видовете имоти, които могат да се предоставят под наем или да са предмет на разпореждане. Именно характеристиката на имота обуславя решението на Наредбата - кои общински имоти могат да бъдат предмет на разпореждане - чл. 47, ал. 1 и чл. 48 ЗОбС. В тази връзка са правилни изводите на адм. съд, че обжалваната разпоредба на наредбата съответства на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, според която наемните правоотношения се прекратяват поради извършване на ново строителство, основен ремонт, пристрояване и др., когато се засягат обитаваните помещения. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че обжалваната разпоредбата на чл. 52 от Наредбата противоречи на целта на закона поради нейния "дискриминационен характер". Съответствието на административния акт с целта на закона е условие за неговата законосъобразност, което в случая е налице. Оспорената разпоредба от наредбата е приета, съобразно законоустановената цел, редът за постигането на която е изрично регулиран от чл. 8, ал. 8 и чл. 42, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 от ЗОбС. По изложените съображения разпоредбата на чл. 52 от Наредбата е законосъобразна. Като е достигнал до този правен извод адм. съд е постановил правилен съдебен акт. При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, във връзка с направеното в отговора на жалбата искане, на процесуалния представител на ответника се следва присъждането на разноски за настоящата инстанция. В съдебното производство, е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява, че разноските са в размер на 960 лева (лист 15- 16), които съобразно чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да се заплатят от касационния жалбоподател. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение