Решение № 2382 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2017 г.

Решение № 2382 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МВЕЦ Гложене" ЕООД, насочена срещу Решение № 256 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 244/2017 г. на Административен съд– Плевен (АС Плевен), с което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "МВЕЦ Гложене" ЕООД– гр. София, срещу Решение № РО-157/27.02.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район– Плевен (БДДР), с което е отнето Разрешително № 11140130/2.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед непоследователност и противоречие на изложените мотиви, както и липса на изследване и преценка на представените писмени доказателства. Посочено е, че от съда не са обсъдени изложените от жалбоподателя оплаквания срещу решението на Директора на Басейнова дирекция, свързани с непълнота на съдържанието на административния акт за отнемане на разрешителното. Изложени са аргументи, че липсата на пълни и конкретни мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, тъй като препятства извършването на проверка за съответствие на административния акт с целта на закона по смисъла на чл. 2 ЗВ. Посочено е, че е налице нарушение на материалния закон при постановяване на отказа на БД "Дунавски район". Счита, че в резултат на административни пречки, а не вследствие на бездействие на дружеството е настъпила обективна невъзможност за завършване на строителството и за реализиране на водовземане в сроковете по разрешителното. Намира, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е потвърдил действието на административния орган приемайки, че чл. 79а ЗВ следва да води до отнемане на разрешително във всеки случай на обективно установяване на неупражнени права в срок. Смята, че решението е постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, възпроизвеждане на аргументи само на едната страна в резултат на което първоинстанционният съд е достигнал до необосновани умозаключения. Моли за отмяна на съдебното решение като се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона, алтернативно да се реши делото по същество, като се отмени административния акт. Претендира да бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Касационният жалбоподател "МВЕЦ Гложене" ЕООД в открито съдебно заседание, чрез адв. С. Спасова от САК, моли да се уважи касационната жалба и отмени обжалваното решение на АС- Плевен, както и обжалвания административен акт. Ответникът Директора на Басейнова Дирекция "Дунавски район" - Плевен в представеното писмено възражение намира решението на първоинстанционния съд за обосновано и правилно, като постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Моли да се остави в сила постановения съдебен акт и отхвърли подадената касационна жалба като неоснователна и недоказана. Претендира да се присъди юристконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Счита същото за валидно, допустимо и правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 256 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 244/2017 г. на Административен съд– Плевен е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "МВЕЦ Гложене" ЕООД– гр. София, срещу Решение № РО-157/27.02.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район– Плевен, с което на основание чл. 7а, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е отнето Разрешително № 11140130/2.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста с титуляр "МВЕЦ Гложене" ЕООД – София. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че "МВЕЦ Гложене" ЕООД– София е титуляр по издадено Разрешително № 11140130/2.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста, приток на р. Дунав с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Гложене" със застроена мощност 750 кW и нетен пад 4, 70 м. Установил е, че в условията на разрешителното в раздел "Срок за завършване на строителството" е посочен краен срок – 31.12.2015 г. и съгласно т. 12. 1 от Раздел 12 "Други условия, съобразени със спецификата на водовземането" от приложението към разрешителното е посочено "Реализиране на водовземането да започне до 31.03.2016 г." Обсъдил е, че е съставен Констативен протокол № 3-НН-6/25.01.2017 г., от който е видно, че при извършен оглед на участък от р. Огоста, в землището на с. Гложене, в обхвата на посочените в разрешителното географски координати, се е установило, че не са извършвани строителни дейности по изграждане съоръженията на ВЕЦ. Анализирал е мотивите на БДДР послужили за отнемане на разрешителното за водовземане, че не са изпълнени условията на разрешителното за изграждане на ВЕЦ "Гложене" – в срок до 31.12.2015 г. и за реализиране на водовземането чрез ВЕЦ "Гложене" в срок до 31.03.2016 г. – чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и едновременно с това неупражняване на права – чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ, което е основание за отнемане на разрешителното. Решаващият съд е приел, че решението е издадено в необходимата писмена форма, съдържа подробни фактически и правни основания, които го мотивират и се основават на фактите по преписката. След анализ на административните действия, извършени след издаване на разрешителното за водовземане е приел, че разрешителното не е било изменено в регламентираните в ЗВ срокове. Изложени са съображения, че при това положение, жалбоподателят е следвало да съобрази действията си с условията на издаденото разрешително. Намира, че неизпълнението на условията по разрешителното и неупражняването на правата по разрешителното в определения в него срок, правилно е преценено като основание за отнемане на разрешителното, като правилно е съобразено, че титулярът не е упражнил ефективно предоставените му права за ползване на водния обект. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липсата на пълни и конкретни мотиви в обжалваното съдебно решение. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Доказателствата по делото установяват, че Разрешително № 11140130/02.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста, в раздел "Срок за завършване на строителството" е посочен дата– 31.12.2015 г., а съгласно т. 12. 1 от Раздел 12 "Други условия, съобразени със спецификата на водовземането" от приложението към разрешителното е посочено "Реализиране на водовземането да започне до 31.03.2016 г. " Безспорно тези задължителни условия относно реализиране на водовземането не са осъществени. Не може да се възприеме за основателно възражението на дружеството за нарушени права, след като сроковете за изпълнение на строителството до 31.12.2015 г. и за реализиране на водовземането 31.03.2016 г. са изтекли към датата на издаване на оспорения акт- 27.02.2017 г. Споделя се довода на адм. съд, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ по отношение на второто Заявление с Вх. № ПВЗ-00082/4.11.2013 г. за продължаване срока на действие на разрешителното, поради което следва да се счита, че срокът на действие на разрешителното не е удължен. Издаденото разрешително не е било изменено, като не са удължени сроковете за изграждането на обектите и на започване на водовземането с нов административен акт, който да посочи нови срокове- чл. 78, ал. 2 ЗВ. Не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът едностранчиво е разгледал приобщените доказателства. Правилно съдът е посочил, че в случая не е налице нарушение на правата на дружеството да се защити и да представи доказателства в своя полза. В хода на процедурата по обжалване на решението на директора на БДДР, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, а именно - че строителството е извършено или поне е започнало. Визират се факти свързани с изтекли срокове, обективно настъпили обстоятелства. Още повече, че дружеството е разполагало с информация, че следва да се предприемат действия с цел изграждане на МВЕЦ и реализиране на водовземане. Аргументите развити в жалбата, свързани с наличието на обективни пречки, финансиране на инвестиционното намерение са неотносими към настоящия спор относно изпълнение на сроковете и условията на издаденото разрешително по ЗВ. Получаването на средства и външното финансиране на дружеството е въпрос от неговата вътрешно организационна търговска дейност и е изцяло извън пределите на адм. правоотношение по чл. 44, ал. 1 ЗВ, чл. 50, ал. 4, т. 4 ЗВ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Започване на водовземането по чл. 44, ал. 1, чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ е свързано с изграждане на водностопанската система на МВЕЦ- чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. След служебна проверка на 25.01.2017 г., обективирана в Констативен протокол № 3-НН-6/25.01.2017 г., е установено, че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съоръженията на ВЕЦ и не е реализирано водовземането до 31.03.2016 година. Въз основа на проверката е издадено процесното решение на директора на БДДР, с което се отнема разрешително № 11140129/02.04.2012 г., поради нарушаване на условията на разрешителното в раздел "Срок на завършване на строителството" до 31.12.2015 година и в т. 12. 1 от Приложението към разрешителното "Срок за реализиране на водовземането - до 31.03.2016 година". При изложената фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на Директора на БД "Дунавски район". С изтичане на сроковете за реализиране на строителството на съоръженията и за започване на водовземането се поражда правото на адм. орган да отнеме разрешителното- чл. 79а ЗВ. Противно на аргументите развити в касационната жалба настоящият състав счита, че факта на установяване на изтичане на сроковете за реализиране на водовземането води до неговото прекратяване, чрез отнемането му от административния орган. След като в определен времеви период не може да се реализира експлоатация на предоставения воден ресурс следва издаване на административен акт с преустановителен характер- чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. В случая далеч след разпоредените срокове дружеството не е предприело действия по реализиране на предвидената водностопанска система. Липсва продължаване на сроковете по чл. 78, ал. 2 ЗВ и представяне на доказателства за предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато- чл. 56 от Наредба за ползването на повърхностните води. Не само, че не е спазен срока за въвеждане в експлоатация, а не са и предприети действия по извършване на строителството. По делото категорично е установено, че водоползването не е реализирано в разрешените срокове. Нещо повече, не е очертана и бъдеща времева перспектива за неговата реализация. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящата инстанция счита, че същото не следва да бъде уважено, поради това, че претенцията не е изразена с конкретно основание и размер, и липсва изискуемия списък- чл. 80, чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,