Решение № 7448 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2020 г.

Решение № 7448 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2020 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. В. и А. С. против решение № 7558 от 03.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7338/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – В. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата - В. Д. изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на А. С. против заповед № 18-2514/27.03.2018 г. на началника на СГКК, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 вр. чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, е одобрено изменение на КК и КР на гр. София, състоящо се промяна границите на ПИ с идентификатор 68134.306.176, 68134.306.175 и 68134.306.172, като се в променя на южната граница на ПИ с идентификатор 68134.306.176, като границите на имота се привеждат в съответствие с регулационните граници на УПИ ІІ - 5, собственост на В. Т.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че исканото изменение засяга ПИ с идентификатор 68134.306.172, в който съсобственост притежават касаторите В. В. и А. С.. Въз основа на събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съдът констатира, че с изменението на южната граница на ПИ с идентификатор 68134.306.176, границите на имота се привеждат с регулационните, като регулацията е приложена. С това изменение се променя и границата между ПИ с идентификатор 68134.306.176 и 68134.306.172, като площта на последния имот се увеличава с 9 кв. м. дарени от В. Т. на Столична община, която притежава съсобственост в последния имот. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По делото е безспорно, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискването на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Същата е в съответствие с предписаната от закона форма. В административния акт се посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че до В. В. е изпратено уведомление за започналото административно производство с известие за доставяне, но същото е върнато като непотърсено, а касаторът е уведомен по реда на чл. 61, ал. 3 (отм.); АПК, но приложим към момента на уведомяването на В.. Фактът, че същият не е уведомен за издадената заповед по предвидения за това в закона ред, означава, че за същият не е започнал да тече срокът за обжалване, поради което с уведомяването му касаторът е могъл да упражни процесуалното си право на жалба и да реализира процесуалните си права. Освен това В. В. е участвал в първоинстанционното производство и е имал процесуалната възможност да упражни правата си. За да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила следва да се установи, че това нарушение е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато ако не е било допуснато би могло да се стигне до други фактически и правни изводи, до друго решение по същество, което в случая не е установено. В съдебното производство В. В. не ангажира доказателства, установяващи, незаконосъобразност на обжалваната заповед. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Доводът на касаторите, че в административното производство не са участвали всички заинтересувани лица, е неоснователен. От една страна същите могат да защитават единствено своите процесуални права, от друга страна по делото е приложена справка за имот (л. 53), от която е видно, че И. Ч. и М. Ч. са прехвърлили правото на собственост върху притежаваната от тях част от имота. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че регулацията е приложена, а с поисканото изменение границите на имота се нанасят в съответствие с границите на УПИ ІІ-5, кв. 233 по действащия ПУП на гр. София, м. "Пробив бул. П. С. ", като нанесената имотна граница покрива регулационната граница между УПИ ІІ – 5 и УПИ І – 1, 2, 3, променя се идентификатора на имота, както и тези на съседните имоти. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с промяна на границата на имота, в който касаторите притежават съсобственост се увеличава площта на същия с 9 кв. м., поради което правилно съдът приема, че правата им не са нарушени, като този извод е съобразен с определението постановено по адм. д. № 5782/2019 г. по описа на Върховния административен съд, като изложените в същото указания са задължителни за първоинстанционния съд. Установено е и че нанесените в имота на касаторите сгради не се заличават, а само се променят идентификаторите им съобразно промяната на идентификатора на имота. Доводите на касатора за нищожност на договора за дарение, са ирелевантни. В съдебно-административното производство не е в компетентността на съда да се произнася по възражение за валидността на договора за дарение, сключен между В. Т. и Столична община, като Т. дарява на Столична община притежаваната от него част в УПИ УПИ І – 1, 2, 3. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят В. В. и А. С. да заплатят на В. Т. сумата 1000 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,