Решение № 7395 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2008 г.

Решение № 7395 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда (РИОСВ) - град Русе, против решение от 10.10.2008 година, постановено по адм. дело № 217/2008 година на Административен съд град Русе. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Свилен Михайлов Таков от град Русе, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отменена заповед № 94/11.03.2008 година на директора на РИОСВ - Русе, с която е прекратено служебното правоотношение на Свилен Михайлов Таков, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на влязло в сила решение от 25.02.2008 година по адм. дело № 12830/2007 година на Върховния административен съд, със заповед № 93/11.03.2008 година директорът на РИОСВ - Русе е възстановил Таков на заеманата от него длъжност "главен юрисконсулт". Със заповед № 94/11.03.2008 година на директора на РИОСВ-Русе служебното правоотношение на Таков е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). АС е установил, че по силата на длъжностното разписание на РИОСВ - Русе, в сила от 1.10.2004 година е съществувала длъжност "главен юрисконсулт" на пряко подчинение на директора на РИОСВ, заемана от жалбоподателя. С утвърденото длъжностно разписание от 1.07.2006 година в същата администрация има две бройки за юрисконсулти, едната - за "главен юрисконсулт", заемана от жалбоподателя и една - за младши юрисконсулт. В длъжностното разписание, в сила от 1.08.2006 година фигурират две бройки за юрисконсулт в направление "Правно обслужване" - старши юрисконсулт (свободна) и младши юрисконсулт - заета. При тези доказателства АС Русе е изложил мотиви, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Таков е незаконосъобразна, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда длъжността, която е заемал жалбоподателя не е съкратена като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, и същата е продължила да съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения. При съпоставка на длъжностните характеристики на длъжността "главен юрисконсулт", заемана от жалбоподателя и тази на "старши юрисконсулт", АС е установил идентичност на основните им функции и параметри на дейността, липса на възлагане на качествено нови компетентности, обем и съдържание на правата и задълженията на новата длъжност "старши юрисконсулт". Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При обсъдените по делото доказателства, следва да се направи извод, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е била издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Таков длъжност е установено, че е налице първото кумулативно изискване - тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.08.2006 г., като е създадена длъжност "старши юрисконсулт", която има същите функции и задължения в сравнение с длъжността "главен юрисконсулт". Поради това органът по назначаване не е установил наличието на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Следва да бъдат споделени изводите на АС, че в единния класификатор на длъжностите в администрацията, съществуват длъжност "главен юрисконсулт" и длъжност "старши юрисконсулт", но и двете са експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, като не се прави разлика между функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от тези две длъжности, тъй като длъжността "юрисконсулт" е свързана с процесуално представителство на ЮЛ или съответния административен орган, с изработване на становища и предложения по правни проблеми. Освен това наличието на незаета длъжност "старши юрисконсулт" в администрацията на РИОСВ - Русе към момента на възстановяване на жалбоподателя на длъжност по силата на влязло в сила съдебно решение е основание той да бъде назначен на тази длъжност, за изискванията на която отговаря като образование и квалификация. Правилно първоинстанционният съд обаче не е приел оспорената заповед за нищожна, поради неизпълнение на съдебното решение, по силата на което жалбоподателя е възстановен на длъжност "главен юрисконсулт", която не е съществувала по длъжностното разписание. Този порок заповедта води до нейната незаконосъобразност, но не и до нищожност. Предвид на изложеното, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касационния ответник е незаконосъобразна и правилно е била отменена. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Доказателства за разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение