Решение № 12626 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адв. Стоянова, срещу решение 25168 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело 4898/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2381 от 10.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България (МСРБ), с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София- град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанцинният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МСРБ, с което на жалбоподателя А. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От проведеното на 05.12.2024 г. интервю с лицето, търсещо закрила и от останалите писмени доказателства се установява, че А. А., гражданин на Сирия, напуска страната по произход доброволно и през Турция, влиза нелегално в Република България. Същият не е преследван заради своята раса, етническа принадлежност и религиозни и политически убеждения и срещу него не е установена реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание и екзекуция, а съображенията му да напусне родината си са изцяло с икономически характер. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 8, ал. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени и не са налице основания за предоставяне на гражданина на Сирия търсената международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по- горе текстове за предоставяне на бежански статут. Липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което решаващият съд правилно приема, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени. Изводът на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ също се споделя от настоящата инстанция изцяло. След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката на дирекция Международна дейност" на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че касаторът не е принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл съдът правилно се позовава на решение на СЕС по дело С-465/2007 г. относно тълкуването на чл. 15 б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Тези изводи се подкрепят и от представената пред настоящата касационна инстанция справка за актуалната обществено- политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват. В този смисъл са данните за голям брой сирийски граждани, която се завръщат в родината си от Турция. Същевременно не са установени фактически обстоятелства, които да водя до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,